Име: Тил Линдеман (Till Lindemann)
Дата на раждане: 04.01.1963
Място на раждане: Лайпциг, Германия

Ръст: 1.93 м
Тегло: 90 кг.
Цвят на очите: синьо-зелени
Естествен  цвят на косата: кестеняв 

Семейно положение: разведен

Отличителни белези: пробити уши; белег от рана на корема
Пороци: пуши цигари
Място в групата: певец и текстописец
Обичайно място на сцената: долу в средата

Любама музика: Chris Isaak, Marilyn Manson, Jean-Michel Jarre, Tangerine Dream, Mike Oldfield, Ministry, Nine Inch Nails, Type O Negative, Limp Bizkit and Placebo, Black Sabbath, Deep Purple, The Sisters of Mercy, KMFDM, jazz.

Любими филми: Всичко на David Lynch

Герои: членовете на Рамщайн и неговите деца

Религия: атеист

Тил Линдеман (Till Lindemann) е немски музикант, поет и актьор. Светът го познава като певец и текстописец на групата Рамщайн. В едно от малкото интервюта, които е давал, той разказва, че като дете  в училище не е обичал поезия, макар че е израстнал в семейство на творци. “Когато си принуден да четеш нещо, то никога не ти доставя удоволствие. Напиши за това или за онова! Така е в училище. Човек трябва да открие поезията в края на краищата сам за себе си! Тил (Till) си спомня точно за първия път. Един замък на брега на Шверинското езеро. Един поглед от прозореца. Здрач. Асоциация. И изведнъж: целувка на музата. Помислих си: Това е впечатление, което аз просто трябва да запиша. Защото би било жалко, ако тази мисъл се изгуби.”  Съдбата решава да стане така, че ние да дължим на езерото в Мекленбург наподобяващата парен чук лирика на Рамщайн, която Линдеман като певец дава на толкова оспорваната немска рокгрупа. Оттогава Тил изпитва непреодолимо желание да пише. Винаги има лист и молив в джоба си. Дали в самолета, автобуса,  леглото, пред прозореца, в тоалетната, той отговаря на вътрешния подтик да пише, който един ден просто дойде. Вдъхновението идва от ежедневието. Диалог от филм, новините, комична случка на улицата, понякога е достатъчна една дума, за да напомни за друга идея, която е имал преди това. Като лирик Линдеман вярва на първите пет минути, в които се ражда нещо такова.

На упреците на тези, които не го разбират и го обвиняват, че текстовете и стиховете му са пропити с отчаяние, самота, секс и насилие, той отговаря простичко: “Не съм написал нищо по-ужасно от това, което се случва в живота.” Когато Герт Хоф го пита какво мисли за това, че пресата обвинява Рамщайн във фашистка естетика, Линдеман отговаря: “Ние дойдохме от Изтока, където всичко беше табу. В ГДР просто се премълчаваше много. Цензура във всичко, особено в политическите теми. И изведнъж стената рухна. Сега, мисля, дойде време да се говори за всичко, което беше таено дълбоко. Така аз се захванах за всички тези теми: насилие в семейството, самота, кръвосмешение и т.н. Тези теми са много емоционални, натрупали бяха у мен много гняв. Аз исках да говоря с хората за това, а песенната форма е оптимална за тази цел. Милионите компактдискове, продадени от нас, потвърждават, че съществува голяма необходимост от обсъждане. Но някои журналисти изведнъж решиха, че нашата музика, текстове и шоу напомнят за “фашистка естетика”. Абсолютно погрешно! Шоуто съпровожда текстовете и музиката. За нашето първо голямо шоу на Берлинската арена се посипаха същите упреци. Разбира се, всичко беше пищно, обляно в бяла светлина и това им беше чуждо, те никога не бяха виждали нещо подобно. Пресата просто не разбира, че това е вид театър.” “Ние сме толкова десни, колкото Адолф Хитлер е бил ляв- ни най-малко”. Герт Хоф показва видеото на Линдеман от "Live aus Berlin" на световно известния гръцки композитор и музикант Микис Теодоракис, който няма нищо общо с фашистката естетика. Микис Теодоракис е до такава степен очарован и поразен от гласа на Тил, че предлага да направят съвместен запис. Тил Линдеман (Till Lindemann) коментора това така: "Много се радвам и съм поласкан. Той не слуша като немец, който има проблеми със своите немски корени, а като музикант и потребител. Ако се стигне до проект на съвместен запис с Теодоракис, много бих се радвал. След това никой задник нищо не би могъл да ми каже." Докато останалата част от групата се опитва да надвика противниците си, че никога не са искали да провокират, че са аполитични, че са със силно развито чувство за хумор, Тил Линдеман (Till Lindemann) прави това, което е правил винаги. Той мълчи. Избягва всяко официално изявление за обяснение. Оставя своите музиканти да обясняват, своите сценични герои да пеят, а текстовете и стиховете да говорят. От една страна това се оказва хитро, защото свободата за интерпретация на неговото изкуство е това,  което той иска. От друга страна мълчанието му подхожда на мрачната романтика на неговото творчество и дела. Линдеман е световноизвестен като немски рокпевец и остава загадка за света.

Роден на 04.01.1963г. в Лайпциг, израстнал между Висмар и Шверин, в едно малко селце с подхождащото на инсценираната му физическа сила име Вендиш- Рамбоу, заедно с шест години по-малката си сестра. Неговият баща Вемер Линдеман е известен в ГДР автор на детски книги. Рихард Круспе разказва: ”За съжаление Тил нямаше много радости в детските си години  (най- общото между двама ни, заедно с любовта към старонемското поетично изкуство). Не се разбираше изобщо с баща си и често ядеше бой от него. Той страдаше от тази пресилена строгост, в училище беше мрачен и странеше от другите. Така че беше почти облекчение, когато неговата майка  се разведе през 1975 г, когато Тил беше на 12 и се омъжи за американец.” Факта, че Линдеман (Lindemann) е успял да култивира завидното си голо тяло на фона на слабоватите, хилави немски поп-изпълнители, намира обяснение в неговата биография: в периода 1976-1979 Тил бил много добър плувец и станал вице-Европейски шампион при юношите на 1500 м. Бил номиниран за Олимпийските игри в Москва през 1980., но през 1979 той напуска спортното училище. Говори се, че е бил изхвърлен, задето се измъкнал без разрешение от хотел в Рим, за да разгледа “капиталистическия свят” и да си купи “Плейбой”, който в ГДР е табу. Но също така бил претърпял контузия-скъсване на коремен мускул. Запитан относно онези времена, Тил (Till) споделя:” Всъщност никога не съм харесвал особено спортното училище. Беше изключително трудоемко и напрягащо. Но като дете нямаш право на възражения.” След като участието му в Олимпиадата отпада, за да не изпадне в самосъжаление, вторият му баща му намира работа като плетач на кошове, където Тил не се задържал дълго. Може би склонността му да жонглира със стари немски думи се обяснява отчасти и с отмрелите професии, които е изучавал: строителен дърводелец, кошничар, техник в галерия и колар.

През 1981 отказва да постъпи в казармата за 18 месеца и почти го вкарват в затвора за този отказ.Четири години по-късно се ражда първата му дъщеричка, Неле. Тил (Till) и приятелката му Аня Келсинг встъпват в брак малко след раждакето й, но скоро се разделят и той отглеьда дъщеря си сам. По онова време е бил барабанист в пънк банда. Втората дъщеря на неговата бивша съпруга, Мари-Луизе, в действителност не е негово дете, а на неговия колега от Рамщайн Рихард Круспе. Детето получава името на майката, която запазва фамилията Линдеман след развода, въпреки че започва връзка с водещия китарист на групата. Аня твърдяла, че Тил упражнявал насилие към нея по време на отношенията им и че отказвал да плаща издръжка. Линдеман не е коментирал тези й породени от злоба твърдения. По непотвърдена информация, Тил има и двама синове.

Когато през ноември 1989 пада изкуствената граница между двете Германии, Берлинската стена, Тил отпразнувал Обединението, като си купил желирани мечета и йогурт от бившата вече Западна Германия.
Рожденият баща на Тил умира през ноември 1993 г. след редовна злоупотреба с алкохол. Погребват го близо до селската църква на Вендиш-Рамбоу. Рихард Круспе разказва, че от деня на погребението Тил не е ходил на гроба му и това е разбираемо... Текста на песента “Heirate mich” от албума “Herzeleid” трябва според него да е инспириран от смъртта на баща му.

Линдеман (Lindemann) започва своята музикална кариера още по времето на ГДР  като барабанист на Шверинската пънк-банда “First Arsch” /в превод “Първи задник”/.Те създават един албум. Ето какво разказва самият Тил Линдеман (Till Lindemann) за началото на своята музикална кариера:  “Подариха ми стари барабани и аз зпочнах да ги лумкам. Искаше ми се да стана музикант, но се оказах абсолютно немузикален. Още преди това се опитвах да свиря на китара, но някак си не ми стигна търпението да я усвоя наистина. А ето че барабаните не ме отхвърлиха; аз постоянно ги лумках и както обикновено ставаше на Изток, след 4 седмици вече имах първата група. В групата, където биех барабани, цареше пълен безпорядък и веднъж останахме без китарист - той ту постоянно боледуваше, ту го примамваха някъде. От време на време при нас идваше Рихард. Тук той беше единственият, с когото се познавах от Шверин. Тогава неговата странна прическа биеше на очи: отзад дълга опашка, отпред късо с обезцветени кичури, също като белка на райета. Ние устроихме нашето първо малко турне в десетина града в Изтока, а Рихард и Паул ни придружаваха за кураж. На сцената палехме стари автомолили. В големия барабан на моите ударни аз държах няколко живи кокошки, което, разбира се, не се харесваше на защитниците на правата на животните. Винаги пеех на бис.” Линдеман, Рихард Круспе, неговият съквартирант Оливер Ридел и Кристоф Шнайдер стартират проекта за Рамщайн. Започват да свирят заедно с Тил като певец и текстописец. За да могат да репетират по-добре, той се премества в Берлин. Записват първа демо-касета с 4 парчета на 19.02.1994 за Берлинския конкурс за млади групи. Тези песни тогава са били с текстове на английски. В този конкурс печелят едноседмична сесия в звукозаписно студио. В личния живот Тил (Till) по-скоро е спокоен и тих. Рихард разказва малък анекдот свързан с неговата притеснителност: "При най-първия запис в студио, когато Рамщайн тъкмо беше създаден, Тил беше толкова развълнуван, че изкара колегите си навън, защото му беше неудобно да го слушат да пее."

Този първи успех привлича вниманието на Паул Ландерс от групата “Feeling B” и той се присъединява като втори китарист. По време на едноседмичните записи той вече участва; кандидат за клавирните е Флаке Лоренц. Той отначало не харесва новата група, смята музиката им за блудкава и безчувствена, но после решава да работи с тях при условие, че ще пеят на немски.

През 1994г. започва съвместната им работа с мениджъра Емануел Фиалик и неговата фирма Пилигрим Мениджмънт, която представя групата в края на годината на фирма Мотор Музик и сключва с нея успешно в началото на 1995 договор за групата.
През 1995г. Рамщайн дебютират с албума Herzeleid”, но едва с втория албум “Sehensucht” през 1997 те правят комерсиален пробив в страната и чужбина. От 1996 Линдеман има удостоверение за пиротехник според параграф 20 от Закона за експлозивите. Оттогава той отговаря за пиротехнниката на Рамщайн. През 1999 излиза албумът им “Live aus Berlin”. През 2001г.- 4 години след последния им албум в студио излиза “Mutter”. Сравнително бързо един след друг следват през 2004 и 2005 “Reise, Reise” и “Rosenrot”. През 2006 те издават своя втори лайф-албум под името “Voelkerball”. За 2006 и 2007 Рамщайн спират концертите, за да могат да създадат нов албум.

Независимо от работата си с групата, Тил Линдеман (Till Lindemann)  пише стихове. Някои произведения с течение на времето той дава на Герт Хоф, който е сценарист на сценичното шоу на Рамщайн. Той избрал от 1000 стихотворения онези, които според него са най-подходящи за книга. През 2002 Тил Линдеман (Till Lindemann) и Герт Хоф (Gert Hoff) издават в издателство Айхборн стихосбирката със заглавие “Messer” - изстраданите самотни стихове на Тил (Till), който споделя: “Понякога самотата поражда в мен вълна от креативност - ти пиеш още една чаша вино и се чувстваш още по-зле. Изкуството не може да съществува без болка. А изкуството съществува, за да лекува болката.”

АВТОРСКИ ЕКИП "BUL-NEWS"