Не е посочен баща, макар Мария-Анна да е била омъжена (1842) за Йохан Георг Хидлер. Но Алоис остава с фамилията Шикългрубер и така той се води за извънбрачно дете чак до 39-годишнината си, тъй като вторият му баща така и не го признава приживе за свое дете.

Кой е истинския дядо на Адолф Хитлер по бащина линия не е твърдо установено. Най-вероятното име, с издирването на което се заема Ханс Франк през 1942 година по поръчение на фюрера, е на един евреин на име Франкенбергер, при когото Мария-Анна е била наета като прислужница. Причината за тези съмнения са парите, които Франкенбергер изплаща на бабата на Хитлер няколко години след като тя напуска дома им.

Версия различна от тази на Франк, и по ред обстоятелства водена за по-достоверна, твърди че Адолф Хитлер е продукт от пряк инцест. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хютлер (1807 — 1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, от където тръгва бащината линия на бъдещия фюрер, и в същото време негова внучка от законният му брак по-късно става майка на Адолф.

При смъртта на заможния Непомук Хютлер (17 септември 1888), бащата на Адолф Алоис изненадващо се замогва. На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията Хитлер.

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл (1860 — 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря, Терезе, от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? — 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца — Алоис младши (1882 — 1956) и Ангела (1883 — 1949). Но за да се осъществи брака той трябва да отпрати Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.

Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първатя си дъщеря, Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от дифтерит.
[редактиране]

Детство и юношество

На 20 април 1889 година, късно следобед в в Браунау ам Ин (в тогавашна Австро-Унгария), на Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-касно (вторият ден от Великден) кръщават Адолф Хитлер.
[редактиране]

Първа световна война

След края на Първата световна война, в която участва като ефрейтор в германската армия, Хитлер се присъединява към реваншистките кръгове в Бавария. Той взима участие в бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., за което е осъден на 5 години затвор. Докато лежи зад решетките, Хитлер заедно с Рудолф Хес написва книгата \"Майн кампф\" (Моята борба). В нея той хвърля вината за поражението на Германия върху комунистите, капиталистите и евреите, и крои планове за световно господство на арийската раса.

Благодарение на безспорните си ораторски заложби Хитлер се издига в йерархията на нацистката партия, която получава най-добри резултати на парламентарните избори през 1932 г., без да има абсолютно мнозинство. Президентът Хинденбург му възлага да стане канцлер, но поради невъзможността за сформиране на правителство са насрочени нови избори през март 1933 г. През февруари Хитлер организира подпалването на Райхстага, за което са набедени група комунисти начело с българина Георги Димитров. Нацистите получават мнозинство и прокарват извънредно законодателство за разправа с политическите си противници. Поради твърдото държание на Димитров пред съда обаче той и другите обвиняеми българи са оправдани.

Хитлер продължава да потъпква демокрацията в Германия, като същевременно предприема мерки за социално-икономическо възстановяване на страната. Военно-индустриалният комплекс, който той създава, помага на Германия да преодолее следвоенната криза от Първата световна война. Западът разбира, че милитаризацията на страната води към нова война, но се надява Хитлер да се насочи на Изток, към Съветския съюз. Така и става, но първо нацистите слагат ръка на практика върху цяла Европа. В резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Германия получава от Чехословакия срещу обещание за вечен мир населените с етнически немци Судети в западната част на страната. По-късно тя предприема аншлус (присъединяване) на Австрия, и окупира без бой остатъчната част от Чехословакия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война. Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в изпълнение на операция Барбароса и първоначално постига големи успехи, като пленява няколко милиона съветски войници. Поради липсата на ресурси, лошото време и засилващата се съпротива обаче германското настъпление се задъхва и спира на километри преди Москва. През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира окончателното решение на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта, основно на територията на Полша.

През февруари 1943 г. хитлеристките войски са разгромени при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. в своя бункер в обкръжения от Съветската армия Берлин заедно със съпругата си Ева Браун. Преди това той става причина за смъртта на близо 50 милиона души, в това число 9 млн. германци.