|
Виктор-Мари Юго е френски белетрист, драматург, поет и общественик, член на Френската академия (1841). Най-влиятелният представител на Романтизма във френската литература е роден на 26 февруари 1802 год. в смейството на бонапартист и роялистка.
От 1814 до 1818 учи в пансиона "Кордие" и се подготвя в лицей "Луи льо Гран", за да постъпи в Политехниката, но призванието му се проявява рано-на 15-годишна възраст получава отличие от Френската Академия, а на 17 години става лауреат на Академията на Тулуза. През 1819 г. заедно с братята си Албер и Йожен основава литературния вестник "Консерватьор литерер", който излиза до 1821 г. През 1820 получава благодарност от крал Людовик ХVІІІ за своята "Ода за смъртта на херцог дьо Бери". През 1821 г. умира байка му, а през следващата година - баща му. Истинският му дебют като писател е през 1822 г., когато публикува "Разни оди и стихове". Той често е определян и като най-значимият френски поет в историята. Извън Франция той е по-известен с романите си „Клетниците“ и „Парижката Св. Богородица“ .Виктор Юго е най-внуштелния масив в историята на френската литература от 19 век.В историята на френската култура, Юго се извисява не само с творческото си дело, но и с личността си на човеколюбец, защитник на свещените права на народите и на личност, съюзник на освободителните движения, заклет враг на тиранията и експоатацията на човек от човека.В този смисъл той е духовен наследник на великите умове от епохата на Просвещението.Юго е изключиелно сложна и противоречива личност, независимо от неизменната хуманистична доминанта на творческото му дело и гражданското му поведение.Най-забележителнатаособеност на ранния етап от творческото развитие на писателя е това,че художественото му съзряване изпреварва гражданската му зрелост.Още в началото на 20-те години на 19 век , Юго издава първата си стихосбирка „Оди и други стихотворения” ( през 1826 год. тя е обновена и допълнена и издадена като „Оди и балади”) . Първата версия на романа „Бюг Жергал” е от 1820 год., а 3 години по-късно (Юго е само на 17 години) писателят публикува „ХАн Исландеца” и с тези публикации се очертава като един от най-надеждните млади писатели.Тъй като първата част на романа не го удовлетворяра той пише и издава втората му част.Съществен елемент от биографията на Юго през този период е бракът му с Адел Фуше през 1822 год. , станал възможен едва след смъртта на майка му.През следващите няколко години се раждат 4 деца на писателя.След смъртта на майка си, Виктор Юго сеориентира към либералните тенденции във френската култура.В периода 1823-1825 год. Юго се сближава с кръга на младите романтици,обединени около Шарл Нодие в библиотеката на Арсенала.През 1827 год. Юго не само е скъсал с консервативно-класицистичните си пристрастия, но е готов да оглави движението на младите романтици.Тази смела крачка той прави с публикуването на драмата си „Кромуел”.Схващенето на Юго за романтизма като „либерализъм в литературата” проличава и в плебейско-демократичните позиции, които отстоява в драмите си.Юго е автор на хиляди стихотворения, събрани в многобройни сборници, които бележат сложната крива на неговите човешки вълнения.Освен чисто лирическите книги, Юго е автор и на сатирична поезия („Възмездия”), също така и на епическа поезия („Легенда на вековете” (1859-1883), както и излезлите след смъртта на поета „Краят на сатаната” и „Бог” ) . Лирическите му стихосбирки се редят в реда:-„Оди” -1822год.-„Изто1ни мотиви”- 1829 год.-„Есенни листа” – 1831 год.- „Песни за здрача” – 1835 год.-„Вътрешни гласове” – 1837 год.-„Лъчи и сенки”- 1840 год.-„Съзерцания” – 1856 год.-„Песни на улиците и горите” – 1856 год.-„Ужасната година” – 1872 год.-„ИЗкуството да бъдеш дядо” – 1877 год.-„Четирите вятъра на Духа” – 1881 год.С лекотата на гения, комуто еднакво лесно се удават всички жанрове, Юго дебютира и като романист и на тридесет години той автор на четири романа.Сред тях единствено се откроява „Парижката света Богородица” (1831год.), който се нарежда сред най-забележителните образци не само на френския, но ина европейския помантичен роман.Юго започва работа над творбата си в навечерието на Юлската революция от 1830 год.Безпорният романистичен шедьовър на писателя е „Клетниците”.Романът излиза от печат едвременно в Париж и Брюксел през пролетта на 1862 год. по времето на изгнанието на твореца на остров Гърнзи.Плод на интереса на младият Юго към хуманитарната проблематика са неговите повести „Последният ден на един осъден на смърт” (1828 год.) и „Клод Гьо” (1832год.), в които се долавят някои от мотивите на „Клетниците”.Между 1845 и 1848 год., Юго работи над романа си „Вертеп”.В края на 1847 год. той скючва договор за издаването на романа,но под друго заглавие – „Нищета”.По време на революцията (Юлската), авторът спира да работи върху романа до 1860 година- почти 12 години.В ръкопис от 30 декември 1860 год., той си дава седем месеца за размисли върху текста.Въпреки това обаче романа е дивършен лятото на 1861 год. и излиза от печат.През юни 1864 година, Виктор Юго започва част от романа „Жилиат Нечестивия”, а през следващата година той е почти завършен, но под заглавие „Бездната”.След прибавянето на въвеждащата част романа окончателно е прекрустен и издаден като „Морски труженици”.След завършването на „Морски труженици, авторът замисля създаването на нова триология, чрез която да проследи прехода към три различни системи на управление: аристокрация-монархия-република.Първата и третата част на тази триология съставят романите „Човекът който се смее” (1869 год.) и „Деветдест и трета година” (1874 год.), а втората остава ненаписана. През втората половина на 19 век и 1ак до смъртта си, Юго се превръща в символ на човешката съвест и говорител на потиснатите и онеправданите. Писателят печели симпатии и като защитава поробения тогава български народ (след потушаването на Априлското въстание), а след Осводождаването това е причина за пропагандирането и по-бързото превеждане на романите му в България. Виктор Юго е един от най-големите умове на френския романтизъм. Световна слава добиват произведенията му „Клетниците” и „Парижкта света Богородица”.Освен гениален писател, той е известен и като добър художник.Той оказва съпротивата си срещу управлнието на Втората империя на Луи Наполеон и поради тази причина бива изпратен на заточение на остров Гърнзи за 20 години.По време на Френско-германската война, Юго се завръща във Франция и се включва активно в политиката и литературата.Юго показва пренебрежение към известността и иска да бъде погребан в бедняшки ковчег. На 15 май 1885 писателят се разболява тежко и седмица след това умира. Организирано му е всенародно поклонение. Ковчегът му е изложен под Триумфалната арка и след това е пренесен в Пантеона като знак на всеобща почит. Юго е най-популярният между писателите от неговата епоха, а и днес влиянието му е огромно в целия свят. |
Филми 
Родът е представен от 100 вида многогодишни тревисти растения, които образуват подземен... Виж още
В древността розата е била символ на тайнственото, на премълчаното. Твърди се, че този символ... Виж още
Родът е представен от около 1000 вида, които са много разнообразни. Между тях има много-годишни... Виж още
