Животът на Даниел Дефо е доста странен. Истинската му фамилия е Фо, но той прибавя "Де" към нея. Причината за това не е напълно ясна, но се предполага, че е променил фамилията cи, защото по този начин фамилията Дефо би го представила, като човек с благороден произход.

Той е роден в семейство на занаятчии. Баща му Джеймс Фо е суров поританин, който смята, че най-доброто място да се образова неговия наследник е духовната семинария. Синът му обаче получава много добро образование в академията на Чарлз Мортън. Даниел усвоява практически знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки. Получава образование, което го подготвя да се присъедини към редиците на църквата. Hо проповедническата дейност е чужда за него и през 1685 г. той решава да се заеме с търговия - става фабрикант на чорапи, посредник е за износ на платове и внос на вино, собственик е на тухларна фабрика. Дефо много обичал търговията и написал безброй есета и памфлети на икономическа тема.

През 1684 Даниел Дефо се жени за Мари Тюфлей, дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват,а бракът им продължава 47 години, но за съжаление е изпълнен с много трудности, заради постоянното отсъствие на Дефо, многото му пътувания инестабилното му богатство. Година след сватбата си Дефо участва във въстание срещу католическия цар Джеймс II. Криейки се като беглец в църковния двор, след като въстанието било потушено, той видял името Робинзон Крузо, издълбано върху камък и по-късно дал това име на известния си герой.

През 1692 Дефо загубва богатството си, a 3 години по-късно постъпва на държавна служба - изпълнява възложени задачи, пътувайки да Шотландия. По това време имало движение за обединяване на Англия и Шотландия, което било неправилно разбрано от шотландците, а Дефо имал задачата да им го обясни.  По-късно работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.

През 1703 Дефо е осъден да бъде привързан на позорния стълб и на затвор, именно заради един от тези памфлети, чието име е „Най-краткият начин за справяне с несъгласните". Д. Дефо е бил първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се е превърнал в национален герой.  В едно полицейско съобщение Дефо е описан така: "човек на среден ръст...мургав, с тъмноруси коси, носи перука. Той е с гърбав нос, остра брадичка, сиви очи и голяма брадавица до устата."

След излизането си от затвора Даниел получава шанс да започне всичко отначало и издава вестник "Преглед на френската дейност", който е свързан с въпросите в Европа. Издаването на този вестник е невероятно амбициозно начинанание за един човек. Дефо се ползва с благоволението на правителството, което не пропуска шанса да използва таланта му за целите на своята политика. Изследвайки различни сфери от обществения живот, писателят стига до печалната констатация: "Аз видях опакото на всички партии, опакото на техните претенции и на тяхната искреност." Със статиите си по въпроси, касаещи историята, географията, икономиката, педагогиката, медицината и други, Дефо става един от основоположниците на Английската журналистика. Той въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто - жанрове, без които не може нито един вестник.

Дефо е бил търговец, фабрикант, застраховател на кораби, затворник, войник, злоупотребител, шпионин, беглец, политически представител. Но най-вече велик писател, защото чрез творбите си е добил световна популярност. 

Даниел Дефо има над 250 публикации. Първата му важна публикация е през 1698г - An Essay upon Projects, а известността му започва през 1701 с написването на поемата "Чистокръвният англичанин", в която защитава Уилиям III и oсмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв. Когато наближил 60-те си години, Дефо започва да пише романи. През 1719 публикува романът, който му донася най-голяма известност - "Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо". Успехът е изумителен и авторът издава две продължения - "Следващите приключения на Робинзон Крузо" и "Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот", но те не достигат популярността на първата книга.
 
 Други романи, чийто герои предизвикват по-сериозен интерес са - "Мол Фландърс" (1722) - история на самотна жена от Лондон и крадец, "Капитан Сингълтън" (1720), "Полковник Джек" (1722), "Роксана" (1724), в чиято основа е вплетена съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.

Добил слава на талантлив писател, Даниел Дефо умира в страшна самота, далеч от семейството, криейки се от преследващите го кредитори, за да докаже за сетен път баналната истина, че славата и материалното благополучие най-често се разминават.

След Шекспир Даниел Дефое е може би най-четеният и известен английски творец, той е активна и волева натура и воюва срещу всичко, което нарушава хармонията в обществото.
 

  Безспорно "Робинзон Крузо" е един роман със световно значение.