От съществуващите в света около 500 000 растителни вида по-малко от 5% са проучени за фармакологично активни вещества. Това показва, че съществува огромен резерв от още непроучени видове и възможности за откриване на нови
лечебни растения.

В нашата страна съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3600 на брой. От тях се употребяват около 650 лечебни растения, като 300 вида се събират ежегодно у нас. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия нашите билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения като алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, дъбилни вещества (танини), флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др. На много от тях е изучено фармакологичното и лечебното действие и приложение. Често богатият опит на народната медицина е служил като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от растенията. Дрога, получена от лудото биле (Atrора bella-donna L.), ни достави алкалоидите атропин, L-хиосциамин и скополамин, а българската народна медицина чрез Иван Раев даде на света българското лечение на паркинсонизма. Изхождайки от нашата народна медицина, беше открита антихолинестеразната съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis), която бе изолирана и под формата на препарата нивалин навлезе в клиниките за лекуване на полиомиелит, неврити, радикулита и като антагонист на кураре. Корените на растението рауволфия (Rauwolfia serpentina (L.) Benth.), прилагани от векове в индийската народна медицина при главоболие, неврастения и др., след проведените научни изследвания дадоха хипотензивните алкалоиди
резерпин, ресциамин и дезерпидин, както и антиаритмичния алкалоид аймалин.

От корите на хиновото дърво (Cinchona succirubra Pav.), прилагани при малария от местното население на Южна Америка, са изолирани противомаларийният хинин и антиаритмичният хинидин. Семената на белия трън (Silybum inariarum (L.) Gaertn.), употребявани в народната медицина на редици народи при възпаление на черния дроб и жлъчните пътища, при колики от жлъчни камъни и пясък, едва през последните голини дадоха хепатопротективните
флаванолигнани силибин, силидианин и силихризин.

Приложението на лечебните растения, дошло от многовековния опит на народната медицина, може да бъде допълнено с още стотици подобни примери. Колкото повече и по-задълбочено се изучават лечебните растения,толкова по-голям интерес предизвикват те в изследователите.

Умелото съчетаване на народния опит с научната медицина е довеждало и щедовежда до ползотворни резултати. Химичните съединения изолирани от лечебни растения, често служат като ориентир, като модел за синтезиране на аналогични или още по-ефективни лекарства.. В практиката се използуват най-често изсушени растителни части, наречени дроги, например: листа от лудо биле (Folia Вella-donnae), корен от лудо биле (Radix Bеlla-dоnnae), цветове от глог (Flores Crataegi) и др., тъй като действуващите вещества се натрупват в един или друг растителен орган.
Дрогите намират приложение под различна форма, като се употребяват самостоятелно или в смес или служат за изолиране на чисти лечебни вещества, откоито се приготвят лекарствени препарати.

Лекарствата са неразделна част от културата на народите и заемат важно място в живота на човека. Във връзка с това от особено голяма важност е приготвянето на все по-ефективни лекарства за лечение и профилактика на заболяванията на базата на лечебните растения. В световната практика около 40% от лекарствените препарати, получени от химико-фармацевтичната промишленост, се приготвят от растителна суровина. На базата на лечебните растения се произвеждат около 80% от препаратите, които се употребяват при сърдечно-съ-дови и белодробни заболявания, при малария и при заболявания на стомашно-чревния тракт. Лечебните растения служат и като изходна суровина за изолиране на химични вещества, от които чрез полусинтеза се получават редица ефективни лекарствени средства, като кортикостеронди, полови
хормони и др.

Особено полезна е употребата на билките и препаратите, получени от тях, при хронични заболявания, които изискват продължителното им прилагане. Добрата поносимост и ниската токсичност на повечето от тях позволяват
продължително лекуване, когато не съдържат кумулиращи вещества, както и такива, които предизвикват привикване и пристрастяване. В домашни условия не бива да се употребяват за самолечение билки, съдържащи отровни вещества.
Разкриването в страната ни на фитотерапевтични кабинети, завеждани от добре подготвени лекари фитотерапевта, запознати с химизма, фармакологичното действие и терапевтичното приложение на лечебните растения, ще
предпази и помогне при лечението на тези, които предпочитат и основателно вярват в лечението с билки.