Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Расте по сухи и тревисти места, ливади и горски поляни в цялата страна.
Употребяема част. За лечебна цел се използуват цъфтящите стръкове (Herba Centaurii), отрязани на около 15—20 см от върха.

Химичен състав. Растението съдържа горчивите вещества генциопикрозид -секоиридоиден гликозид, еритроцентаурин и до 1 % алкалоиди, главният от които е генцианин, производно на пиридина. Доказано е наличието на флавоноидни вещества и аскорбинова киселина.
Действие. Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и
стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Преписва
й се и газогонно действие. В миналото е използувана за лечение на маларията, тъй като може да понижи температурата при трескави състояния. Експериментално е доказано, че съдържащият се в растението генциопикрозид
има противоглистно действие.

Приложение. Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаxa с намалено
отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на
черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет. Външно
се прилага при бавно заздравяващи рани. В научната медицина се използува
спиртен извлек от надземната част на растението (тинктура) в различни
комбинации с други горчиви съставки.

Начин на употреба. От надземната част на растението се приготвя запарка (1 чаена лъжичка от билката на 200 см3 гореща вода), която се изпива на три пъти, 1/2 час преди ядене. Може да се направи и извлек с вино, като 60 г билка се
накисва в 1 л вино за 8 дни, след което се прецежда и се държи на хладно. Пие се по една винена чаша преди ядене — при анемия и след тежко боледуване. Запарката от дрогата се прилага и външно за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин.