“Любовта е като цвете; и най-красивото умира.”

Текстовете на Рамщайн се отличават с много изразителни и отчасти навеждащи на размисъл стихове. Те се занимават почти изключително с темата любов, във всички нейни варианти - нежна, романтична, необяснима, обсебваща, опустошителна, перверзна.

Почти всички текстове на Рамщайн са написани от Тил Линдеман, който никога не е мечтал да става поет. Затова самият той остава изненадан от себе си, когато за първи път го обзема непреодолимо желание да запечата на хартия едно прекрасно чувство, обзело душата му на брега на Шверинското езеро. Той си спомня този първи път:”Замък на брега на Шверинското езеро. Поглед през прозореца. Здрач. Асоциация. Неочаквано-целувка на музата. Помислих си: Това е едно усещане, което трябва просто да запиша. Защото би било жалко, ако тази мисъл се изгуби.” И става така, че трябва да сме благодарни на съдбата за този миг на брега на езерото, защото какво биха били Рамщайн без тази кънтяща като парен чук лирика, изпята от Тил Линдеман с музиката на скандалната немска рокгрупа! А на забележката, че не всички разбират стиховете му, Линдеман отговаря: “Все ми е едно. Както стане. Аз знам, че текстовете ми или ще бъдат приети или напълно отхвърлени. Това дори също е за добро, защото ще накара хората да се замислят над думите ми. Така или иначе не можеш да угодиш на всички, но няма нищо по-лошо от посредствеността.”

Впечатляващи са текстовете на Рамщайн и преди всичко омагьосващо е изпълнението им от Тил с неговия невероятен глас, който кара косите ти да настръхнат, когато пее бас или баритон, а размеква душата ти и те кара да се просълзиш, когато запее алт.

Понякога имаш усещането, че ти разказва приказка.
Много често, най-вече от пресата, упрекват Рамщайн за скандалните теми-табу, за които пеят – садомазохизъм (Bueck dich-Наведи се), кръвосмешение (Spiel mit mir-Играй с мен), сексуална злоупотреба от духовници (Halleluja, некрофилия (Heirate mich – Ожени се за мен) и игра с религиозни картини (Asche zu Asche-Пепел при пепел), упрекват ги и за необичайната гледна точка към тези теми. Особено песните от ранните албуми Herzeleid и Sehnsucht имат за основна тема секс и насилие. В Mutter нещата са подобни, но все пак стиховете там са по-поетични и по-наситени. Междучовешките отношения в Reise, Reise и Rosenrot не са толкова белязани от насилие, но все така са силноемоционални и преувеличени.Там Рамщайн пеят за приятелство, самота, обсебеност, нещастна любов и повърхностност в отношенията.

И шестимата от Рамщайн са израстнали в бившата ГДР, където имаше цензура във всичко. Линдеман споделя :”И изведнъж стената рухна. Сега, мисля, дойде време да се говори за всичко, което беше таено дълбоко. Така аз се захванах за всички тези теми: насилие в семейството, кръвосмешение и т.н. Тези теми са много емоционални, натрупали бяха у мен много гняв. Аз исках да говоря с хората за това, а песенната форма е оптимална за тази цел. Аз не бих могъл да измисля нищо по-страшно от това, което се  случва. Пиша за неща, които съм видял, прочел във вестник или гледал по телевизията.”

Всеизвестна е любовта на Тил Линдеман към старонемския език и немските класически поети. Някои произведения са породени отчасти от известни произведения на хемската класическа литература. Например песента Dalai Lama e aдаптация на баладата на Гьоте Erlkoenig (Горски цар). И в двете произведения баща и малкият му син пътуват в тъмнината, при Гьоте –на кон, а при Линдеман-на самолет. Таткото и тогава, и сега нежно топли и закриля синчето си. Но дали е по-силен от съдбата?
За  Hilf mir като че ли вдъхновението е дошло от тъжната история със самолета от детската книга Struwwelpeter (Рошльо) на Хайнрих Хофман.

Стихотворението на Гьоте Heideroeslein (Полска розичка), идеята за което самият Йохан Волфганг е почерпил от народното творчество, е подтикнало Линдеман да напише Rosenrot.

Понеже повечето от текстовете на Rammstein са като зашифровани, често в тях има като че ли умишлена многозначност, което позволява много пасажи да бъдат тълкувани като безобидни. Освен това някои текстове, които разглеждат оспорвани теми, оставят открит въпроса, дали целта им е да пропагандират, иронизират или да разглеждат неутрално описаните възгледи. Така текстът на Bestrafe mich(Накажи ме) не отговаря на въпроса дали става дума за мазохистично подчинение и импотентност в сексуално отношение или за подчинението и безсилието на човека в отношенията му с Бог.

“Твоето величие ме прави малък – ти можеш да ме накажеш.
Твоето величие го прави малък – ти ще бъдеш моето наказание.
Господ взема – Господ дава.
Но дава само на този, когото обича.

А може би текстът на Накажи ме наистина е продиктуван от изстраданите от Тил години на пресилена строгост, лошо отношение и грубост, включваща по думите на Рихард Круспе много често и бой от баща му?
Характерни за стила на Lindemann са несложни, понякога многозначни изрази, непринудена игра на думи и алегории.
Може да се каже общо взето, че текстовете на Рамщайн са силно изразителни, но всеки може да ги възприеме и тълкува различно. Въпреки всичко целта им не е да прокламират политически и обществени идеи, а да отразяват живота такъв, какъвто е – и красив и грозен.