eep Purple е британска рок-група, взаимствали името си от песен, композирана от Peter De Rose. Групата Episode Six издава няколко сингъла във Великобритания през средата на 60-те. Тя се състои от Ian Gillan (вокали), Graham Dimmock (китара), Roger Glover (бас), Tony Lander (китара), Sheila Carter (клавиши) и Harvey Shields (барабани). Въпреки участието им в редица турнета, те не успяват да направят своя голям пробив.

През 1967 се формира групата The Flowerpot Men and their Garden, известна още като The Ivy League. В групата участват Tony Burrows, Neil Landon, Robin Shaw и Pete Nelson (вокали), Ged Stone (китара), Nick Simper (бас), Jon Lord (орган) и Carlo Little (барабани). Jon Lord преди е свирил за The Artwoods, Nick Simper е бил заедно с The Savages на Screaming Lord Sutch, където той свири заедно с китариста Ritchie Blackmore.

През 1967 бившият барабанист на Searchers Chris Curtis се свързва с лондонския бизнесмен Tony Edwards с надеждата той да ръководи групата, която Curtis смята да основе. Edwards се съгласява да финансира начинанието заедно с двама бизнес партньори от HEC Enterprises - John Coletta и Ron Hire.

След това Curtis се заема с формирането на групата, която се казва Roundabout. Той се среща с изпълнителя на Hammond Organ - Jon Lord, а после успява да убеди Ritchie Blackmore да се завърне от Хамбург, Германия, и да участва в прослушването за новата група. Самият Curtis обаче скоро се отказва, но HEC Enterprises, а също и Lord и Blackmore имат желание да продължат проекта, така че към групата се присъединяват бившите членове на групата Maze - първо басистът Nick Simper, а после и барабанистът Ian Paice. След първите им няколко музикални ангажименти и кратко турне в Дания през пролетта на 1968г., групата приема новото си име, предложено от Ritchie - Deep Purple.

През октомври 1968 групата има невероятен успех в САЩ с кавъра на Joe South Hush, от дебютния им албум Shades of Deep Purple. Освен това групата е поканена да участва в прощалното турне на Cream. През 1969 излизат още два техни албума: The Book of Taliesyn и Deep Purple, последният от които е с участието на симфоничен оркестър. След издаването на тези три албума и активното им участие на турнета в САЩ, Rod Evans и Nick Simper са отстранени от групата и тяхното място е заето от вокалиста Ian Gillan и басиста Roger Glover - и двамата бивши членове на Episode Six. В този състав групата издава сингъл, повлиян от популярния тогава мюзикъл Hair и кавъра на песената на Greenaway - Cook, озаглавен Hallelujah. Тези парчета не се радват на особена популярност.

Първото им грамофонно издание е Deep Purple in Rock, от средата на 70-те години, е последвано от британския Топ 10 сингъл Black Night. През 1971 е издаден вторият албум, Fireball, а хитът Strange Kind Of Woman попада в класациите. Така, заедно с Led Zeppelin и Black Sabbath, Purple поставят основите на това, което днес наричаме хеви-метъл, макар че по това време терминът все още не е популярен.

През 1972 Deep Purple планират да запишат следващия си албум, Machine Head, в казино в Монтрьо, но заради инцидент с палеж по време на предствление на Frank Zappa, записът на албума се е състои в съседен хотел - тази случка вдъхновява групата за написването на Smoke on the Water. Този албум е последван от концертното издание на Made in Japan, записан в Осака, който днес е считан за един от най-популярните концертни записи.

След оттеглянето на Blackmore, групата намира попълнение в лицето на американеца Tommy Bolin. Последвалият през 1975г. албум Come Taste the Band обаче е непопулярен сред феновете, тъй като той доста се различава от предишния стил на групата. Самият Bolin, който е и пристрастен към хероина, се оказва неспособен да запълни мястото на Blackmore. След особено мъчителното турне, имащо за цел да популяризира Come Taste the Band, бандата се разпада. По-късно Tommy Bolin умира от свръхдоза хероин по време на турне в Маями.

Членове на Deep Purple продължават успешната си музикална кариера в други групи като Rainbow, Whitesnake и Gillan, когато в края на 70-те и началото на 80-те години, с възраждането на хард-рока, се правят доста опити за повторно събиране на групата.

През 1980 Rod Evans, заедно с група неизвестни музиканти, правят няколко турнета в Мексико и САЩ, но тъй като в групата участва само един от първоначалните й членове, тази проява не се радва на добър отзвук от пресата и феновете.

През април 1984 Deep Purple отново се събират. Групата подписва договор с Polydor в Европа и с Mercury в САЩ. Албумът Perfect Strangers е издаден през октомври 1984г. Следва турне, което започва от Нова Зеландия и завършва в Европа през лятото на следващата година. Албумът бележи невероятен успех.

През 1987г. и 1988г. излизат албумите The House of Blue Light и Nobody’s Perfect. Междувременно във Великобритания се появява новата версия на Hush, за да отбележи 20-годишнината на групата. През 1989 Ian Gillan е отстранен от групата, след като отношенията му с Blackmore се обтягат. Негов заместник става бившият вокалист на Rainbow Joe Lynn Turner. В този си състав групата записва само един албум, Slaves & Masters (1990г.) и тръгва на турне. Въпреки успешното турне, много от феновете не са доволни от изявите на Turner.

След турнето Turner е принуден да си тръгне, тъй като звукозаписното студио желае завръщането на Gillan. Blackmore отстъпва и Gillan отнова влиза в състава на групата. През 1993 излиза албума The Battle Rages On. В края на годината обаче по време на упешното им европейско турне отношенията между Gillan и Blackmore отново се влошават, за да се стигне да там, че Blackmore напуска групата завинаги. На неговото място е привлечен Joe Satriani, който свири за групата по време на лятното им европейско турне през 1994г., но за постоянен наследник на Blackmore е избран китаристът на Dixie Dregs - Steve Morse.

След пристигането на Steve Morse, смятан за един от най-добрите съвременни китаристи, групата набира скорост. През 1996г. излиза приветстваният от музикалните критици албум Purpendicular. В края на 90-те години групата се радва на успех, благодарение на издадения през 1998 Abandon.

Следващите няколко години групата развива активна концертна дейност. Тя се запазва в този състав до 2002, когато един от основателите - Jon Lord, обявява оттеглянето си от групата, за да концентрира върху собствени проекти. Към бандата се присъединява рок-ветеранът Don Airey (свирил за Rainbow, Whitesnake и др.). През 2003 Deep Purple издават първия си от пет години насам студиен албум, Bananas, който се радва на особена популярност. Веднага след това групата тръгва на турне. През октомври 2005г., в 37-та година от съществуването на групата, е издаден албумът Rapture of the Deep, който въпреки че е записан само в рамките на няколко седмици, се оказва един от най-прогресивните албуми на групата през последните години и отново е съпроводен от мащабно турне.

Deep Purple никога не са се определяли като хеви-метъл група, въпреки че доста от хеви-метъл бандите не отричат тяхното влияние. Групата често променя стила си през годините, но винаги включва в състава си виртуозни изпълнители. В някои от превъплъщенията им могат да бъдат открити елементи от джаза и класическата музика.

Дискография

Студиени албуми:

Формация I
Shades of Deep Purple, септември 1968 №24 US
The Book of Taliesyn, декември 1968 №54 US
Deep Purple, ноември 1969 №162 US

Формация II
Deep Purple in Rock, юни 1970 №4 UK, №143 US
Fireball, септември 1971 №1 UK, №32 US
Machine Head, март1972 №1 UK, №7 US
Who Do We Think We Are, февруари1973 №4 UK, №15 US

Формация III
Burn, February 1974 №3 UK, №9 US
Stormbringer, December 1974 №6 UK, №20 US

Формация IV
Come Taste the Band, October 1975 №19 UK, №43 US
Формация II, повторно обединение
Perfect Strangers, ноември 1984 №5 UK, №17 US
The House of Blue Light, януари1987 №10 UK, №34 US

Формация V
Slaves & Masters, октомври 1990 № 45 UK, №87 US
Формация II, отново обединена
The Battle Rages On, юли 1993 №21 UK, №192 US

Формация VII
Purpendicular, февруари1996
Abandon, май1998
Формация VIII
Bananas, август 2003
Rapture of the Deep, октомври 2005

Концертни албуми

Формация II
Concerto for Group and Orchestra, 1969
Gemini Suite Live, 1970 (издаден 1998)
Scandinavian Nights, 1970 (издаден 1988)
Made in Japan 1972, №16 UK, №6 US
Deep Purple In Concert, 1970-1972 (издаден 1980) №30 UK

Формация III
Made in Europe, 1975, №12 UK, №148 US
Live in London, 1974 (издаден 1982), №23 UK
California Jamming: Live at the California Jam, 1974 (издаден 1996)
Mk III: The Final Concerts, 1975 (издаден 1996)

Формация IV
Last Concert in Japan, 1976
On the Wings of a Russian Foxbat = King Biscuit Flower Hour, 1975 (издаден1995)
This Time Around: Live in Tokyo, 1975 (издаден 2001)
Формация II, повторно обединена
Nobody's Perfect, 1987 (издаден 1988) №38 UK, №105 US
In The Absence of Pink: Knebworth 85, 1985 (издаден 1991)
Come Hell or High Water, 1993, (издаден 1994)
Live In Europe 1993, 1993 (4-CD box set - март 2006)

Формация VII
Live at the Olympia '96, 1996 (издаден1997)
Total Abandon: Live in Australia, 1999
In Concert with the London Symphony Orchestra, 1999
Компилирани албуми

Purple Passages, септември 1972; № 57 US
24 Carat Purple, юли 1975; №14 UK
The Mark II Purple Singles, април 1979; №24 UK
When We Rock, We Rock, and When We Roll, We Roll, 1978
Deepest Purple: The Very Best of Deep Purple, юли 1980; №1 UK, №148 US
The Anthology, юни 1985; № 50 UK
30: Very Best of Deep Purple, октомври 1998; №39 UK
Winning Combinations: Deep Purple and Rainbow, 2003
Deep Purple: The Platinum Collection, 2005

Хит сингъли

1968 Hush №4 US
1968 Kentucky Woman №38 US
1969 River Deep - Mountain High № 53 US
1970 Black Night №2 UK, № 66 US
1971 Strange Kind of Woman №8 UK
1971 Fireball №15 UK
1972 Never Before №35 UK
1973 Smoke on the Water №21 UK (издаден1977), № 4 US
1973 Woman From Tokyo № 60 US
1974 Might Just Take Your Life № 91 US
1977 New Live and Rare EP №31 UK (включително нечутата версия на живо на Black Night)
1978 New Live and Rare EP II № 45 UK
1980 Black Night (повторно издание) № 43 UK
1980 New Live and Rare EP III № 48 UK (включително Smoke on the Water)
1985 Knocking at Your Back Door № 61 US
1985 Perfect Strangers № 48 UK
1985 Knocking at Your Back Door / Perfect Strangers № 68 UK
1988 Hush (re-recording) № 62 UK
1990 King Of Dreams № 70 UK
1991 Love Conquers All № 57 UK
1995 Black Night (повторно издание) № 66 UK

27 януари 2007
Deep Purple си заплюха Каварна
Музикантите обявиха морския град за своя столица 
 
Легендарните музиканти от Deep Purple обявиха Каварна за своя столица. Това бе написано в единия от фенсайтовете, посветен на групата.
Инициатор на коронясването на българския град е Glenn Hughes. Прочутият басист и вокалист е убедил своите колеги да признаят черноморския курорт за мястото, където са станали най-хубавите им концерти. В Каварна култът към митичната рок група е най-заразителен, пише в сайта.
През 2005г. Purple взривиха стадиона на града с мощно шоу. Самият Glenn Hughes на няколко пъти се изявява там. А на 6 май го очакват край морето, за да го направят почетен гражданин на Каварна. Тогава ще го зарадват и с огромно пано, нарисувано върху един от блоковете на града. В центъра има гигантски картини с ликовете на Ian Gillan и Ronnie James Dio.
От музикална столица на България кметът Цонко Цонев превръща Каварна в един от най-важните рок градове на планетата.