Слънчевата система се състои от Слънцето и от всичко, което кръжи около него: планетите, луните им, както и скални късове - астероиди и метеороиди, комети и големи количества прах.
Думата "слънчев" означава "принадлежащ на Слънцето".

Названието на кометите произлиза от гръцки и означава “дългокоса звезда”. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата. Едва през 1577г. датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.

Името на планетата Сатурн произлиза от римското име на древногръцкият бог Кронос. Нейното име и голяма част от имената на спътниците й са имена на титани и титаниди, т.е. на синове и дъщери на най-старите богове - родоначалници в гръцката митология. Сатурн е шестата планета от Слънцето и втората по големина след Юпитер. Вероятно е най-известната и най-красивата от всичките планети в Слънчевата система.

Червените гиганти  са звезди от ниските спектрални калсове с висока вместимост.  Голямото количество енергия, освободена при ускореното изгаряне на водород и от самото гравитационно свиване, разширява звездата до гигантски размери. Нейната плътност, с изключение на ядрото, става много малка. Поради разширяване температурата на външните слоеве на звездата се понижава, а цветът й става червен.

Някога притежавала свръхестествени сили за вълшебниците, неизменно скъпа за поетите, през последните години Луната замени отреденото и място на красиво, но безполезно небесно тяло с това на обект, без който нищо в наши дни не би било същото.