|
Информация за работодатели при командироване на наети работници и служители |
|
|
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз от 01.01.2007 г. и произтичащото от това задължение за прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица,
самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, Ви уведомяваме следното: В Дял ІІ от Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 са включени разпоредби за определяне на приложимото законодателство по отношение на работника мигрант. Общата норма, формулирана в чл. 13, ал. 2, б. “а” от Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71, посочва, че лицето остава подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия е наето на работа, дори ако постоянно пребивава в друга държава. За командированите наети лица е предвиден отделен режим. Разпоредбите на членове 14, ал. 1 и 14б, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 се прилагат спрямо наето лице, което е подчинено на законодателството на държавата-членка (изпращаща държава) по силата на това, че работи в дадено предприятие, и което е изпратено от това предприятие в друга държава-членка (държава на заетост), за да извършва работа там за въпросното предприятие. В случай, че български работодател изпраща наети от него лица на работа на територията на държава-членка на ЕС, за да бъде удостоверен факта, че до определена дата (за не повече от 12 месеца) наетото лице остава подчинено на българското законодателство, Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” при Националния осигурителен институт издава по искане на наетото лице или неговия работодател удостоверение Е 101 за приложимото законодателство, на основание чл. 11, ал. 1, б. “а” от Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71. За да бъде издадено удостоверение Е 101 Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” трябва да извърши проверка налице ли са условията за командироване, посочени в чл. 14, ал. 1, б. а от Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71, а именно: наличие на пряка връзка между българския работодател и наетото лице, от която се допуска, че поради тази причина работникът продължава да бъде подвластен на нея като работодател. За да можем да установим дали такава пряка връзка продължава да съществува по време на командироването, работодателят следва да представи заверено от ръководителя копие от сключения между фирмата и съответния работник трудов договор; фирмата трябва обичайно да извършва съществени дейности на територията на България. С цел да се извърши проверка дали това изискване е спазено, трябва да бъдат представени доказателства, относно следните обстоятелства: - размерът на оборота на фирмата в проценти, който е реализиран в България, спрямо общия реализиран оборот; - мястото, където се намират регистрираните седалище и администрация на фирмата. Това обстоятелство се удостоверява с оригинално удостоверение за актуално състояние; - броят на административния персонал на работодателя и каква част от него е заета в България и в съответната държава-членка; - периодът от време, от датата на съдебната регистрация до началната дата на командироване на работника, през който фирмата осъществява дейност на територията на Република България. Това обстоятелство се удостоверява със заверено от ръководителя копие от съдебното решение за регистрация; периодът на командироване не трябва да превишава 12 месеца. Това обстоятелство следва да бъде удостоверено със заверено от ръководителя копие от заповедта за командироване; командированият работник не е изпратен, за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Това обстоятелство се декларира от работодателя или ръководителя на предприятието. За предпочитане е удостоверение Е 101 за приложимото законодателство да бъде издадено преди началото на съответния период, но то може да бъде издадено по време на този период или дори след неговото изтичане, като в последния случай то може да влезе в сила със задна дата. Информираме Ви, че компетентната институция на всяка държава-членка има възможност да извършва проверки през целия период на командироване, за да установи дали не е настъпил краят на този период. Тези проверки могат да бъдат свързани с плащането на вноски и с поддържането на пряка връзка между фирмата и наетия работник. От своя страна командированото наето лице и неговия работодател са длъжни да информират Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” при Националният осигурителен институт за всяка промяна, настъпваща в периода на командироване. |