Едно голямо и прекрасно "да" - морето...

О, морето и съвършените му хоризонти.

Кой ги разтваря и затваря? Първия -

криле за уморените ми глезени.

На дъното на въздуха е втория -

върху водата -

на върха й.

А третия - с корона от сапунени мехури.

Голямото пътуване започва от четвъртия.

Плътта му из емайла на въздуха със тласъци

изскача и намира сянката си - гледайте

как се изопва със звънтене вертикала му.

Пътувването (с бившите си къдри) е във въздуха.

И постепенно ни изпълва, както вятъра

се изнисява в корпуса на яхтите... Да тръгваме.

Но не защото трябва, трябва - невъзможно е

ний да не тръгнеме... Изглежда - без да знаеме

отдавна ний сме тръгнали... Пътуваме.

(Пътуващите си невинни) и внезапно укора,

сферичната уплаха и страдание във погледа

на Някоя... Сънуваме жените си, когато сме

със тях - лице срещу лице, - и над беззвучните

им устни ние подаме... Децата ни -

най-малките - са тъжните ни пощальони.

(О, телеграмите - от стая в стая...)

Ний пътуваме.

Останеме ли тука, ние никога

не ще се срещнем... Запомни ти - никога.

Надеждата за среща е пред нас.