Древните са били уверени, че съдбата на човека, града, та даже и държавата са били предопределени от техните имена. С това схващане са свързани и сегашните обичайни промени на имената. Както и у древните, тези промени предполагат и промяна на съдбата. Именно в този смисъл е, че встъпвайки в брак, жената взима ново име- фамилното на мъжа.
Така постъпват писатели и актьори, избирайки си псевдоним при придобиване на църковен сан или встъпвайки в тайно общество. За поразяващата еднородност на характери и качества на носителите на едно и също име , е писал още в началото на века руския изследовател Минцлов. Основавайки се на изследваме на имената на известни личности от миналото, той е стигнал до извода, че сред Алексеевците най- често се срещат разсъдливи хора. Александровците са преди всичко веселяци, а болшинството от тези, които носят името Петър, са хора тихи, не ангажиращи вниманието на околните, но с твърд и открит характер. Що се отнася за Сергей, има мнение, че много често се оказва бащино име много известни хора: Пушкин, Грибоедов, Тургенев са били все с такова бащино име. Трудно мойем да не се съгласим с това твърдение, ако си спомним че сред не голямото число ръководители на Съветската държава, изиграли най- голяма и забележима роля са Хрушчов и Горбачов – и двамата с такова второ име. В руските научни среди се е развило мнение, че на името Александър съответства сангвиничен, с уклон към холеричен характер. Александър в отношението си към жените е предупредителен и любезен, но рядко чувствата “разравят с плуг вътрешния му живот” и по- често се ограничават с лек флирт. Името Алексей предполага, че е хубаво сега, на което трябва да сме доволни, но това не значи, че ще е така и в бъдеще. Името Елена ознаменува женската природа; Николай, свързано с характера , означава много добър. Мъжете с име Василий обикновено таят нежните чувства в себе си, а Константин се отличава с непостоянство. Докосвайки се до мистиката на имената, специалистите в областта на антропонимията ( наука за имената) споменават един разказ на Джек Лондон, в който героинята нарича своите синове с името на загиналия си любим брат Самуил, а те – всичките четирима, умират един след друг.Интересни са и наблюденията на Хейс, който анализира триста съвременни детективски романа и установява връзка между имената на героите и тяхната съдба. По данни на вестник “За рубежом” (бр. 39/86г) са провели изследване и са стигнали до извода, че хората със странни и забавни имена имат четири пъти по- голямо предразположение към психически комплекси.Децата с имена, предизвикващи насмешка много отрано трябва да се борят за нормално отношение към себе си, което води до формиране на определени черти на характера. Интересно е, че специалисти от университета в Сан Диего установили, че преподавателите слагат ниски оценки на учащи се с едни имена, а високи – на учащи се с други. Момичета с привлекателни имена по- трудно се издигат по стълбицата на служебната йерархия, но могат да постигнат добри успехи в шоу- бизнеса. Англииски терапевт Трегор Уестон е установил, че хората, чийто имена започват с буква от последната трета на азбуката, три пъти по- често боледуват от сърдечно- съдови заболявания. Не се отрича връзката между имената на човека и неговите личностни особености и от академик Бодалев. Той смята че името, като често слушана дума, субективно е много значимо за формиране на комплекса от форми и способи за формиране на личностните особености. Съществуват няколко теории, обясняващо по какъв начин името на човека може да влияе на характера му. Социална теория . От социална гледна точка името на човека представлява сгъстена социална информация за неговия носител. Соня, Оксана, Исак, Николай Гурман – знаейки вече едно име, вече имаме представа за произход, националност, вероизповедание, а и основни свойства на характера и темперамента на човека.. Представянето на тези щрихи е сравнително еднакво за различните индивиди , което в крайна сметка определя отношението към човека с това име. Ако пък Си представим, че хиляди хора посрещат човека “ по името”, то това не може да не формира у различните носители на едно и също име сходни черти на характера. Социалността на имената в миналото е била много силно изразена, когато имената на децата са давани на по имената на светците. До всяко име е стояла историята на живота на светеца с напълно конкретни форми на поведение, черти на характера, отношение към обкръжаващата действителност а така също и житие. “По името и житието” – гласяла стереотипната формула за житие, а тази формула е следвана от църквата и православните хора, когато са възпитавали бъдещите християни.християни. Емоционална теория. Съгласно тази теория името на човека се разглежда в качеството на емоционален дразнител. Едни имена звучат меко, ласкаво и извикват със своето звучене у обкръжаващите чувство за приятност, нежност, възвишеност; други – напротив – извикват неприятни емоции, карат слушащия да се наежи вътрешно, да се напрегне и да почувства хлад в душата си. Това е така наречената “музика на имената”. От тов, каква е тя, до голяма степен ще зависи отношението на околните към носителя на името. В бъдеще това отношение би могло коренно да се промени, но когато неприятно звучащото име предизвиква у хиляди хора еднотипна негативна реакция,то разбира се, че това ще се отрази на характера на човека. Звукова теория. Името представлява набор от звукове с различна височина и тембър. Различните имена са с различен набор от звукове- дразнители, а различните дразнители, както е известно, водят до възбуждане на различни структури в мозъка. Затова детето Вася, което хиляди пъти слуша по времето на своето доречево развитие “вас”, се получава хилядократно възбуждане на мозъчните стуктури , свързани с отражението на звуковете “в”, “а” и “с”. Съвсем иначе стоят нещата у детето с име Коля. Неговите мозъчни структури, свързани с отражението на звуковете “в”. “а” и “с” са в сyстояние на относсителен покой, но за сметка на това постоянно са възбудени структурите, свързани със звуковете “к”. “о” и “л”. Звуковото натоварване на едни мозъчни структури у едното дете и съвършенно друго по своя физиологически рисунък натоварване у другото, не може да не повлияят за формиране на различия в психиката на тези деца Оригинално потвърждение на тази теория е намерил харковския инженер- електроник Санжаревски. Чрез каскада от усилватели той съединил микрофон с мембрана, на която насипал металически прашец. След това няколко пъти подред се е произнасяло име. При това се е установило следното: при едно и също име винаги съответства определен рисунък на мембраната. Има още един механизъм на възможно влияние на името за формиране на характера. Предполага се, че той действа на нивото на подсъзнателни асоциации и усещания на човека. До този извод се е стигнало след като по време на изследване са помолени много хора да отговорят на въпроса с какви цветове правят асоциация, когато се произнасят различни имена. Оказало се, че у статистически преобладаващото мнозинство името “Татяна” се асоциира с червен цвят ( или близки до него цветове), “Елена” – обикновено се асоциира със светлосиньо. От психологията е известно, че червения цвят предизвиква чувство на тревога, опасност, страдание, а синия – обратно-успокоение и удовлетвореност. Според съществуващите данни Татяните са определено мъжки тип, властна натура, малко грубовати и несдържани, със стремеж да си присвоят функциите на мъжете. Елена пък олицетворява мекост и нежност. От тук се предполага, че името Татяна предизвиква появата на подсъзнателна тревога и един вид привежда човек в състояние на “глуха защита”. От тук е и този тип характер, Момичето с име Елена пък, чието име предизвиква безсъзнателна реакция на покой, расте и се формира в обстановка на много по- благоприятен психически комфорт. Затвърдява се мнението, че има връзка между името на човка и неговите психически особености. Тази връзка не трябва да се абсолютизира, защото влияние оказват и редица други фактори. |