От най-далечни времена той е служил за означаване на  цялост, завършеност и като темпорален знак. В древния Вавилон кръгът се използвал за измерване на време, а в по-късни вре­мена сферичността на вселената, на земното кълбо и на човешката глава се възприемали като знак за съвършенството. Кръгът е един от най-разпространените елементи на митологическата символика, изразяващ идеите за единство, безкрайност и висше съвършенство. Той символизира небето в неговото кръ­­гообразно и неизмеримо движение. Това движение без нача­ло и без край олицетворява от своя страна времето. Като емблема на космическото небе, кръгът е знак за неговата активност, за отношенията му със земята и за ролята му на провидение. Кръгът е символ на преградата между културно-усвоеното пространство от природата и Хаоса. Той изпълнява функцията и на знак със защитна магическа сила срещу болести и лоши влияния.

Според теологическите и философските текстове, кръгът сим­волизира безначалния и безкраен дъх на божествеността в своята неизменност и като източник на благост и добрина. Кръговата форма се асоциира с култа към огъня, към героите и божествата. В Християнската символика кръгът олицетворява  вечността. В най-ранни времена той бил изобразяван във формата на Уробурос – навита в кръг змия, която си хапе опашката, след това станал олицетворение на слънцето, после кръглата форма влязла в символиката на ореола (виж стат. "Ореол"). 

Кръгът е знак на основното Единство и на Небесната циклич­на активност. Като такъв той символизира развитието и проявлението на централната точка.  В този смисъл кръгът се разглежда  като "разтеглена" точка, където участва в нейното скрито съвършенство.  Кр. и точката (или центърът) имат общи символни качества като завършеност, еднородност, неделимост и др.

Кръгът е фигура, образувана от правилна крива линия без начало и без край, представлявайки универсална проекция на кълбото. В много традиции космосът е графически изобразя­­­ван като кръг или неговите варианти – във вид на костенурка, диск, яйце. В кръговата форма намира отражение кон­цепцията за цикличността на времето. Месечното и годишното кръгово движение на слънцето обединява времевата цикличност с тази на пространството. Това намира отражение в астрологическото отчитане на времето и създаването на "кръгли" календари за неговото обозначаване. Кръглата форма се асоциира и с култа към огъня, към героите и божествата. В Ислямската традиция тя се възприема като най-съвършената от всички форми. 

Кръгът е основен символ на Земята и на Слънцето, поради еднаквата форма и кръговия характер на цикличното им движение. Аналогия между кръга и слънцето откриваме в крилатия диск на Атон, в дискообразната корона на Ра, в слънчевата колесница на Аполон и др.  

Кръгът в съчетание с  други фигури и символи образува широка област от символни и емблематични асоциации, като: