Свастиката е позната от изображения, датиращи от горния палеолит и от орнаментите на много народи от различни части на света. Тя е засвидетелствана в традиционна символика на древните Египет, Индия, Китай и ранното християнство. В старата индийска култура Св. традиционно се е тълкувала като соларен символ, знак за светлина и щедрост. Според Д. Форчън "свастиката е природен кръст и понякога се нарича Кръстът на Тор или Чукът на Тор, а неговата форма е предназначена да покаже вихровото действие на неговите мълнии."

По изписването си свастиката определя кръгово движение около един център, който може да се приеме като Азът или като един Полюс. Прието е схващането, че Св. представя движението на света от единия до другия полюс.  Тя символизира проявата на цикличността, на вечното, на постоянното възстановяване и регенерация. По тази причина фигурата на свастика често се използвала за емблема на спасителите на човечеството, като Исус Христос, Буда, Карл Велики и мн. др. На фиг.1 са посочени двата вида свастика, където първата вляво е древният символ на Колелото на живота, олицетворяващ всичко положително, а тази вдясно – нацистката емблема, станала символ на хаос, унищожение и смърт.

Св. е най-могъщия свещен символ на древните култури и най-универсалния от всички ритуални знаци. Езическите народи я свързвали с Богинята-Майка, а скандинавците я смятали за знак на своя бог на гръмотевиците Тор. В Китай свастиката представлявала fang - примитивна форма за възприемане на 4-те посоки на света.

        Франкмасоните стриктно спазват космографската символика на фигурата, приемайки, че центърът на Св. е Полярната звез­­­­­­да, а четирите й рамене са 4-те основни позиции на съзвездието "Голямата Мечка" около нея.