Думата корона е позната от старогръцки (corona) със значение на "венец за украшение и награда" и е близка до латинската cornu, означаваща  "рог". Идеята за първоначалната символика е издигнатост върху главата, знак за отличие, сила и власт. В стари времена короната била орнаментирана с точки, както при рогата, символизиращи светлината и слънчевите лъчи. По-късно тези точки били заменени със скъпоценни камъни и украса.

Короната е символ за идентификация и разграничение. Тя получава силата на добродетелите и доблестта от небето и бога. Във всички цивилизации К. е царски атрибут, символизиращ  слънчевия принцип и божествената сила. Короната служи да подчертае върховенството  и изключителните  способности на този, който я носи. Тя е алегория на победата и господството над останалата част от света. В древния Египет короната била указание за качествата на нейния носител, но преди всичко – символ на властта. При индианците короната от птичи пера или злато представляват опит за идентификация със слънчевия бог и вследствие на това – с даряването на изключителна власт. 

Символизмът на короната може да се разглежда на 3 нива:

3.   по материя – може да бъде растителна, минерална или от скъпоценни метали и камъни; разкрива на какви божествени и свръхестествени сили се подчинява и очаква подкрепа от тях носещия короната. В Египет единствено боговете и фараоните носили корона, чиито елементи изцяло били символи, като: бялата митра изразявала идеята за светлина; щраусовите пера били знакът на истината, овенските рога олицетворявали съзидателната активност и т.н.