В Стария Завет дяволът не е противопоставен на Бога, а е само обвинител на небесния съд, като увещава Бог да наказва безпощадно грешното човечество. Ед­ва в постбиблейското юдейство и ранното християнство Са-таната се превръща в олицетворение на злото, когато юдеите попаднали под влиянието на Зороастизма. Зороастризмът е древноперсийска народна религия, основана от Заратустра. Тя се базира на вярата в един един небесен бог - Ахурамазда, съз-дател на света, който се  бори със злия дух, наречен Ариман, представител на злото и ада. Двете сили олицетворяват в Зоро-астризма вечната борба между доброто и лошото. Принципите на Ариман са материалния живот и смъртта, а който по­падне под неговото влияние започва да мисли материалисти­­- чески и да не вярва в съществуването на душата. Негов при­дружител е Луцифер, опитващ се да влияе на мисленето и по­ведението на човека. В персонажа Ариман мнозина изследова- тели откриват първообраза на Дявола. Така, установяването на идеята за абсолютното, единственото и всемогъщо добро бо-жество породило необходимостта от архетип, олицетворя- ващ абсолютното зло, което да му противостои. Ужасява­- щият образ на дявола с привнесени човешки черти в него цели от друга страна да предпази хората от изкушенията на греха.

          В древноегипетската митология демоните от култа към мъртвите играят особена роля. Първо е демоничното женско чудовище Аммит ("Поглъщаща хора"), чиято предна част е крокодилска, средната е на дива котка, а задната на хипопо- там. Тя поглъща мъртвите, неустояли на съда в отвъдното. Демоничен характер имат и 42-мата съдии на мъртвите, по-магащи на Озирис. 

           Образът на Д. в митологията е близък до митовете за Дракона, Змията и чудовището. Той символизира силите, които пречат на човека да води праведен живот, отслабват волята, за-мъгляват съзнанието и подтикват към регрес и падение. Д. е олицетворение на Изкушението и Палача, на духовното па-дение и причините, раздвояващи личността.

         В психологически план Д. отвежда към идеята за подчи- неност и робство, очакващи всеки, поддал се сляпо на ин-стинктите и либидото си. Д е символ също и на безредието, хао­са и регреса във физически, морален и метафизически план. Той е персонификация на ненаситните желания, на стреме- жа към задоволяване на всички пориви и страсти на всяка цена; той е свръхвъзбудимостта и използването на  всякакви непоч-тени средства за постигане на целите; той е слабостта и паде-нието под влиянието изкушенията. Единствената цел на дявола е да лиши човека от Божията милост и да го постави под собственото си влияние.   

        В марсилското Таро ХV-та Голяма Аркана представлява "Дяволът", който освен първичността и низшите нагони в чове­ка, символизира гордост, страсти и обаяние. Още за сим-воликата на Д. виж значението на образа в статията "Таро".

                                         САТАНА             

        Всред Дяволите и Демоните Сатаната е метонимично* име, нарицателно за Противник и Враг, толкова зъл, колкото и арогантен. В Стария Завет той е представен така: "А един ден, като дойдоха Божиите синове де се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. От де идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне на земята и от ходене насам натам по нея." ("Йов", 1: 6,7).

        Сатаната е символ на силата на злото и като такъв често се използва за синоним на Дракона, Дявола, Змията и на друхи образи и форми на злия дух. Сатаната изкушава човек да прегреши така, както Змията в Райската градина.

                                         ДЕМОН

         В първоначалния си вид, демоните в гръцката митология били божества или богоподобни същества поради силата и властта, която имали. По-късно понятието "демон" започнало да означава съвсем низше божество, докато накрая под тази ду-ма се разбирало "зъл дух".  Според друго обяснение демоните били душите на починалите, посредници между безсмъртни- те богове и живите, но смъртни хора. В християнската демо-нология, според Псевдо-Денис Ареопагит демоните са ангели, които са изменили на природата си.

       Българска обредност и символика *: Представата на богомилите за произхода на дявола е следната: когато Бог седнал на единственото дърво сред океана, той погледнал отражението си във водата и рекъл: "Излез, братле, и бъди с мен!" така Бог направил от сянката си Сатаната свой съдружник. Богомилите твърдели, че дяволът е първороден син на Бога, брат на Исус.

      В народните представи Д. е символ на всички свръхестествени зли сили – змейове, таласъми, вампири, самодиви и пр. Така е възникнало събирателното дявол, гяволи, дяволии олицетворяващ  всякакви демони и зли сили. Дяволът е способен да се превъплащава в животни (коза, свиня, вълк, мишка, змия), болести, огън, вихрушки и всичко лошо. Дяволите имат свой цар – Тартор или Велзевул, намиращ се в центъра на ада, във врящия казан.