Знаково Кр. фокусира идеята за сакралния център, от който тръгват 4-те световни посоки – изток, запад, север, юг и служи за основа на всички символи за ориентация.

Кръстът като религиозна форма и знак бил известен в праисторията на човечеството почти навякъде по света - от древна Индия, Африка и Китай до Америка и Австралия. Той често е представян като своеобразен модел на човека и антропоморфното божество. Наред с това е геометричен вариант на Световното Дърво (виж "Дърво"). Кръстът символизира силите на плодородието и жизнеността, на единството на Духа и Материята. В християнската религия олицетворява безсмъртието и възкресението. Осмислен от позициите на  Християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила да прогонват злите духове и демоните на болестите.

Култът към Кр., според изследователите, първоначално нямал нищо общо с разпятието на Исус Христос. Вярно, че е съществувало разпъване на кръст, но то е ставало на кръст с формата на буквата Т. Християнският кръст е извънредно стар религиозен символ, известен далече преди христианската епоха, среща се в древноегипетските, критските и др. древни изображения. При най-старите християнски паметници, в качеството на свещени символи, се явяват не кръстове, а образите на риби, агънце, овчар с агънце на раменете и др. По-късно се появяват кръстовете с различни форми, но без разпятие. Изображения с разпънатия на кръста Исус започнали да се правят между ІV и VІІІ век. от н.е. 

Кръстът, който всички добре познаваме е този на Разпятието, наричан още Кръст на Голгота или на Жертвоприношението. Той се асоциира с християнската религия, а медитацията върху него води до инициация чрез страдание, жертва и себеотрицание. Както ще се уверите, съществуват редица други форми на кръста, всяка от които притежава своите символика и значения. Така например, Равнораменният кръст, познат още като "Червен кръст" на медицинските служби, посветените наричат Кръст на Природата - представлява силата в равновесие.

В Западния символизъм Розата, асоциирана с Кръста, се нарича "Rosa Mundi” и е ключ към интерпретацията на природните сили. Върху нейните листа са маркирани тридесет и двата знака на природните сили. Те съответстват на двадесет и двете букви от еврейската азбука и на Десетте Свещени Сефирот. Последните на свой ред са свързани с Тридесет и двата Пътя на Дървото на Живота." (Д.Форчън)

Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, Кр си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра.

Предполага се, че отделни елементи от кръста са възникнали още в късния палеолит и геометрично са оформили образа на Кр. през неолита, когато той започва да се появява на различни места и в традициите на много народи по света. При съпоставянето на кръста с други близки по функция митологични образи се откриват интересни идеи. Такъв е случаят с древноегипетския символ на раждането и живота – ключът Анх, означаващ живот и процъфтяване, който отключва вратата към божественото познание и мъдрост. Той е постоянен атрибут на боговете, които го подават на царете. Въздухът и водата са елементите на живота и затова и те могат да се опишат чрез знака Анх. Наричан поради формата си  кръст с ухо,  този символ е навлязъл в християнско-коптската символика. Т-образната част на ключа символизира връзката с мъдростта, а кръгът – свързаността с вечното начало. Анх е служил за емблема на египетските богове, олицетворявайки  идеята за безсмъртие. Той е един от атрибутите на богинята Изида, символ на "милиони години бъдещ живот". АНХ може да се види в ръката на много египетски богове като знак за вечност и божествен живот. Поставен в ръцете на простосмъртни той символизира щастлива вечност в компанията на Озирис и Изида.

В дохристиянската епоха се използвал кръст във вид на буквата Т. Египтяните олицетворявали с него идеята за живота, за мъжкия и женски принцип в природата. Древните евреи използвали  Т-кръста като талисман, символизиращ очакването на Месията, спасението и вечния живот.

Кръстът в сегашния му вид се разглежда като модел на антропоморфния (човекообразния) Бог. Кръстообразното разположение на човека с разтворени върху кръста ръце се среща постоянно в ритуалите, фолклора, митичните и религиозни сюжети. Заедно с това Кр. моделира духовния аспект на извисяването на духа, на устрема към Бога и Вечността. Той представлява и геометрически вариант на Дървото на Живота със същите две основни координати и 7-членна система на космологичната ориентация.

Присъствието на кръста може да се открие и в обикновените неща. Той е заложен в образа на човек, разтворил двете си ръце, в полета на птиците, в корабната котва и мачтата, в тризъбеца, чука, кирката, мотиката, ралото и т.н.

Християнската традиция обогатила изключително много символиката на кръста, влагайки във фигурата му образа на страданията и избавлението на Спасителя. В този смисъл Кр. е съвкупност от основните теми и символи в Библията. В християнската религия той олицетворява Разпятието, Христос, Спасителя, Словото, мъдростта, втория образ от Триединството. Кръстът е нещо повече от фигурата на Исус. Той е "Дървото на красотата", осветено от кръвта на Христос. Вярва се, че истинското дърво на Христовия кръст има способността да съживява мъртвите.

Българска обредност и символика: Паметниците във вид на кръстове в гробищата изпълняват ролята на заместител на покойника. Заоблената форма на кръста е знак, че починалия е от женски пол.