Дрехата е видимата форма на човешкото създа­ние, външен символ на неговата душевна активност. Облеклото е показател и за определени аспекти на личността, за по-датливостта на модни влияния и за желанието да се влияе и на другите как да се обличат. Дрехата, униформата или определени части от облеклото (вратовръзка, пагони, шапка, фу­ражка и т.н.) са израз на принадлежността към определено общество, социални функции или среда – армия, полиция, флота, духовенство, съдебна система и пр. Днес обаче все повече "униформени категории" предпочитат  цивилното облекло, което е лесно обяснимо с развитието на обществото. От друга страна, това е феномен на десакрализация, на загуба на символното значение и своеобразен отказ от принадлежността към даде-но общество.

           Жреческите юдейски одежди в древността символизира- ли  макро и микрокосмическите влияния, а ресните по тях из-разява­ли дъжда на милостта и опрощението. В Исляма, при Иранските шиити, в Япония, при Будизма и  Шинтуизма све-щеническите дрехи и най-вече тези за поклонения били бели на цвят и поклонника трябвало да смени обичайното си облекло със специално поклонническо, което му придавало свещен вид. Преди да се влезело в тайно китайско общество също трябвало да се облече бяла роба.

           Според Ап. Павел дрехата представлява духовното и  безсмъртното тяло, което ни очаква в края на дните ни: "… като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния*, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." ("Послание на Ап. Пав-ла към Коринтяните", 2, 5:2-4). В Библията белият цвят на дре-хите е този на божествеността, на небесната светлина и на прославата на възкресението.

              В Стария Завет Бог е представен във видението на Да-ниил с бели дрехи: "Гледах додето се положиха престоли, и Древният по Дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и кос­­­­мите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пла­­мъци и колелата му пламенен огън." ("Книгата на Пророк Да­ниила", 7:9)

             Дрехите на Ангелите също са бели и искрящи: "… за-щото ангел ог Господа слезе от небето та пристъпи и отвали ка-мъка и седна на него. Изгледът му беше като блескавица и облеклото му бяло като сняг." ("Евангелие от Матея", 28:2-3)

           Дрехите на Исус също са искрящо бели, блестящи с не-естествена, небесна и божествена белота: "Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели." ("Евангелие от Марка", 9:3)

            В Апокалипсиса мъчениците и всички християни полу-чават бели дрехи като последна утеха: "И на всички от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време докле се допълни числото и на съслужителите им и бра-тята им, които щяха да бъдат убити като тях." ("Откровението на Йоана", 6:11)