Метеорът е светлинно явление, предизвикано от изгарянето на частица навлизането й в земната атмосфера. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост предизвиква силно нагряване и изгаряне на тялото, при което се получава светеща следа в атмосферата. Това светлинно явление се нарича метеор, а самото тялото – метеороид. Много ярките метеори се наричат болиди. Най-малките метеороиди не предизвикват светлинни следи и бавно падат на Земята като микрометеорити.

Идеята за тяло, толкова масивно, че гравитационното му поле улавя всичко, което е твърде близо до него, дори светлината, е спомената за пръв път от английския геолог Джон Мичъл (J. Mitchell) през 1783 в документ, представен пред Британското кралско дружество. По това време Нютоновата теория за гравитацията и идеята за скорост на откъсване са добре известни.

Реших да се опитам да напиша популярна книга за прос¬транството и времето след лекциите, които изнесох в Харвард през 1982 г. За ранната Вселена вече има значителен брой книги
—  от много добри, като книгата на Стивън Уайнбърг „Първите три минути", до много лоши, които няма да посоча. Стори ми се обаче, че никоя от тях всъщност не се обръща към въпросите, които ме доведоха до изследвания в космологията и квантовата теория: Откъде идва Вселената?

3. РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА
Ако погледнем небето в ясна безлунна нощ, най-ярките обекти, които ще видим, ще бъдат вероятно планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Ще видим и твърде много звезди, които са също като нашето Слънце, но са много по-отдалечени от нас.

6. ЧЕРНИ ДУПКИ

Терминът черна дупка се появи съвсем наскоро. Той бе изкован през 1969г. от американския учен Джон Уилър като графично описание на една идея, която ни връща назад поне 200 години по времето, когато имаше две теории за светлината: едната, подкрепяна от Нютон, беше, че светлината е съставена от частици; другата — че е съставена от вълни.

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НЕ СА ТОЛКОВА ЧЕРНИ

През 1970г. моите изследвания върху общата теория на относителността бяха съсредоточени главно върху въпроса, имало ли е или не сингулярност в Големия взрив. Но една вечер през ноември тази година, малко след раждането на дъщеря ми Луси, започнах да си мисля за черните дупки, докато се готвех да си легна.