Областта е разположена ва Югозападна България с площ 3084,30 км2 и население 173889д., като площта й е 2,7% от територията на страната. Граничи с области Софийска, Пернишка и Благоевградска, а на запад границата й съвпада с държавната граница на България с Македония и Сърбия.

Административен, стопански и културен център е гр.Кюстендил. Повърхността на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната й част заемат т. нар. Кюстендилско краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското краище достига долината на р.Драговищица, планината Лисец и долината на р.Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планина Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краище по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област/източно от р.Струма/.
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на с.Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край с.Пастра – на слюда, край с.Делян на доломити, а при с.Дивля на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в гр.Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е р.Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско краище. Край с.Каменичка Скакавица р.Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70м. Язовирите “Дяково”, “Берсин”, “Дреновдол” и “Багренци” се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни.В резервата “Габра” с площ 89,5ха в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места – 182. Административния център на областта е гр.Кюстендил. Той е разположен в Югозападната й част в Кюстендилската котловина. Център е и на община Кюстендил с 923 км2 площ, което е 30,2% от територията на областта и население 73 346 жители, от които 52 828 живеят в града. Развитието на Кюстендил е тясно свързано с географското му разположение, природните дадености и традициите, съхранени от поколенията. Четири са основните пътни артерии, които водят към Кюстендил – от Република Македония по магистралата Скопие – София, от Сърбия по магистралата Ниш – Босилеград – Кюстендил, а от Дупница към Кюстендил преминава най-старият търговски път, свързвал векове наред Цариград с Бос и Адриатика. Кюстендил е успял да съхрани своята екология и културно-историческо наследство. Той е съвременен български град със специфичен облик и развитие, чието бъдеще е преди всичко в културния туризъм и изграждането на модерни рехабилитационни центрове край горещите минерални извори.
История
Кюстендил е един от най-древните български градове.

П рез V - ІV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище. През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт , който наричали Пауталия. През І – ІІ век Пауталия прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. Археологически проучвания в Кюстендил са открили редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранно византийската епоха. През ІV - V век във връзка със зачестилите варварски нашествия, на хълма Хисарлъка е изградена втора крепост, която е продължила да съществува и през средновековната епоха. Поправяна през V І в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с приблизителни размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, която се намира в близост до главния път. Крепостната стена, има различни ширини като в зависимост от терена те варират от – 1,60 до 3,00 м. В грамота на византийския император Василий II от 1019г. градът се споменава под името Велбъжд. Присъединен е към българската държава при царуването на Калоян (1197 – 1207). Пряко свързана с историята на Велбъжд е Велбъждската битка, станала през 1330 година между българи и сърби, в която българите били разбити, а самият цар Михаил Шишман бил убит в боя. В края на ХІ V век в Югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждско княжество, начело с Константин - син на Деян и зет на Иван Александър. В средата на ХV в. турците започват да колонизират града. Век по - късно градът е преименуван на Кюстендил на името на феодалният владетел Константин Драгаш .

Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под Османско владичество. Хайдушкото движение, което се е зародило в началото на 16 век /периода на Възраждането/ е проява на борбата на българите срещу османското иго. През ХVІІІ и ХІХ век се наблюдава ясно изразена борба за независима българска църква и политическо освобождение. Като центрове на книжовна и просветна дейност през този период в Югозападна България могат да се посочат Бобошевският манастир “Свети Димитър” и Рилската Света обител. Като резултат от борбата за независима българска църква и развитие на общобългарската култура и просвета през 1816 г. в града е построена църквата “Успение Богородично”, а четири години по – късно е построено и открито първото българско килийно училище в Кюстендил
Видни представители на хайдушкото движение, борещо се за политическо освобождение са Румен войвода и Ильо войвода. Последният е ръководител на голяма доброволческа чета, която подпомага отряда на генерал Гурко по време на руско – турската освободителна война.

Кюстендил е освободен на 29.01.1878 г.

След Освобождението започва развитие на промишлеността и търговията. Появяват се първите фабрики и промишлени предприятия в сферите на рудодобива, дървообработващата промишленост, фабрики за прежди, маслобойни и други.
Религии
Предимно православно население със незначима прослойка евреи.
Училища
• Езикова Гимназия "Др. Петър Берон"
• Реална Гимназия "Неофит Рилски"
• Природоматематическа Гимназия "Проф. Емануил Иванов" [1]
• Професионална Гимназия по Икономика и Мениджмънт "Йордан Захариев"
• Професионална Техническа Гимназия "Джон Атанасов"
• Професионална Гимназия по Туризъм "Никола Йонков Вапцаров"
• Професионална Гимназия по Лека Промишленост "Владимир Димитров - Майстора"
• Професионална Гимназия по Дървообработване и Горско Строителство "Георги Стойков Раковски"
• Професионална Гимназия по Селско Стопанство "Св. Климент Охридски"
• Вечерна гимназия "Ефрем Каранов"
• Спортно училище "Васил Левски"
• СОУ "Даскал Димитри"(4)
• ОУ "Св.св.Кирил и Методий"
• ОУ "Проф. Марин Дринов"
• ОУ "Даскал Димитри"
• ОУ "Паисий Хилендарски"
• ОУ "Христо Ботев"
• ОУ "Ильо Войвода"
• Основно Оздравително Училище за Белодробни Заболявания "Райна Цанева"
• Санаториум за Деца с Хронични Белодробни Заболявания
Културни и природни забележителности
Кюстендил e сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:
• Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора", вторник до петък - 09.00-12.45 и 14.00-17.45 ч.; събота и неделя - 10.00-12.45 и 14.00-17.45 ч.; има печат.;
• Къща музей "Димитър Пешев", 09.00-18.00 ч. без почивен ден, има печат.
• Асклепион на Пауталия е величествена римска водолечебница и храм на бога на здравето Асклепий, построена 2 - 3 век
• Кюстендилски минерални извори — Градската баня — природна, но и културна забележителност.
• Църквите “Св. Георги” (12 – 13 век) в местността Колуша
• Парк "Хисарлъка" . Разходката до там е приятна ,като специално за пешеходци има изградена пешеходна зона до там. В този парк се намира и Зоогическата градина на града , в която можете да видите различни животни и да им се порадвате
• Римска крепостна стена в парк "Хисарлъка"
• “Св. Богородица” (1816) и “Св. Димитър”
• Пирговата кула (14-15в.)
• Лекарската къща
• Къщата на Прокопиев
• Старото училище (1849)
• В града има и много паметници, посветени на руските войници загинали в борбата за освобождение на града, на Ильо Войвода и П. К. Яворов.
Театри
Съществувалият театрален комплекс с библиотека и читалище, строен с дарения от всички кюстендилци, е съборен по времето на кмета на Кюстендил Георги Михайлов,по негово лично нареждане, въпреки многократно демонстрираното несъгласие от страна на гражданството.Запазената входна арка от източната стена в момента е част от комплекс изграден в центъра на града. Като повод за разрушаването е бил използуван план за построяването на модерен дом на Профсъюзите, чиито строеж изобщо не е започван.
Театър „Крум Кюлявков“, при демокрацията известен още като "кръчмата на Остап", е изграден през 70-те години, благодарение на личното застъпничество на Людмила Живкова. Той е в „модерен“ стил, с много мрамор, колони и стъклени прозорци напомящи класическите извивки на гръцки и римски декоративни мотиви. Залата е с балкон и ложи напомнящи разположението на Народния театър в София.
През време тоталитарно - 5 киносалона, от които 2 летни. При демокрацията, същите са превърнати в кръчма, бинго зала и открити тоалетни...
Музеи
• Къща-музей „Димитър Пешев“
• Къща-музей "Ильо войвода"
• Къща-музей "Емфиеджиева" - постоянна експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век"
• Джамия "Ахмед бей" - гостуваща изложба "Минералите - неувяхващите цветя на природата" (май 2006 - май 2007)
• Средновековна църква "Св. Георги" (X-XI в.)
• Археологическа експозиция - зала Асклепий, Бул. България 55 (от октомври 2006 г.)
Редовни събития
Традиция в посрещане на пролетта — „Кюстендилска Пролет“: провеждане на конкурс за красота с излъчване на „Mис Пролет“. Честване на „денят на пролетта“- 21 март с излет в местността „Хисарлъка“, с много бира, песни, танци и веселие...
Родени в Кюстендил
• Асен Василиев (1900 - 1981), български изкуствовед и живописец
• Йордан Иванов (1872 - 1947), български учен, академик
• Марин Големинов (1908 – 2000), български композитор
• йеродякон Агапий Войнов - (1838 - 1902) , български просветен и църковен деец