Тези риби обитават най-вече ручеите и малките рекички, но те могат да се срещнат както в планинските буйни реки (на надм. вис. повече от 3000м.), така и в устията на големите реки.Лорикариевите сомове са неголеми риби- техните размери са в границите от 5 до 60см. Формата на тялото на тези интересни водни обитатели е удължена (в някои случаи е игловидна), а много често предната им част е силно сплесната, докато задната е тясна и завършва с много дълго опашно стебло. Опашният плавник често е силно разсечен и има нишковидни израстъци. Тялото на сомовете е покрито с характерни костни пластинки.

Своето название това семейство е получило именно заради тези пластинки – думата “лорика” означава ризница на римски легионер. Устата на впечатляващите риби е ниско поставена, а горните челюсти са украсени с къси мустаци. Забелязват се и други излизащи изпод кожата израстъци, които пред размножителния период понякога силно увеличават размерите си при самците, превръщайки се в мустаци, “бради” и “рогца”. При много видове (главно растителноядни) устата може да служи като смукало, с помощта на което сред теченията рибите се задържат за обраслите с водорасли камъни и така се хранят с околната растителност. Фактически, всички лорикариеви сомове са миролюбиви риби, но при липса на растителна храна по-едрите екземпляри понякога нападат по-дребните рибки.

Сомовете от това семейство са предимно “сумрачни риби” –те стават най-активни при настъпването на мрака. По правило, тези водни обитатели са слабоподвижни през деня, крият се в убежищата или се прилепват към стените на аквариумите и растителността в него. В аквариума е необходимо да има създадена комфортна обстановка – трябва да има няколко участъка на дъното с песачлив грунд, където сомовете да могат да зариват, а повърхността на водата е добре да се закрие с плаващи растения. При наличието на едри екземпляри лорикариевите сомове растенията, вкоренени в грунда, трябва да се защитят с плоски камъни , за да не пострада кореновата им система. При отглеждането на тези риби водата трябва да е кристално чиста и добре наситена с кислород. Температурата на водата трябва да е 22-23 градуса, твърдостта (dGH) –до 12 градуса, а киселинността й –6.6-7.0.
При храненето на тези риби особено внимание трябва да се отдели на растителната храна, а месната порция е само добавка. Познавачите знаят, че за лорикариевите сомове най-пълноценната храна са водораслите! В отделен съд могат да се създадат добри условия за развитие на водораслите – там се слагат камъни и парчета дърво – те обрасват с водорасли, а след това тези “предмети” се преместват в аквариума при рибите. Заедно с водораслите на рибите могат да се дават салати с зоопланктон. С една дума, за правилното отглеждане и размножаване на тези сомове трябва да се обърне голямо внимание на храненето им! Представителите на сем. Лорикариеви са доста разпространени сред любителите на акваристиката по света.

Анциструси

Тези риби са доста впечатляващи представители на сем. Лорикариеви. Отглеждането на анциструсите (Ancistrus) не се различава от това на останалите видове от многобройната група. Размерите на рибите от този род се колебаят между 8 и 20см. Анциструсите стават полово зрели на възраст 12-15 м. При тяхното развъждане параметрите на водата трябва да са следните :температура на водата 24-26 градуса, dGH 6-8 градуса, pH 5.8-6.5. За хвърлянето на хайвера е необходим съд с площ на дъното повече от 2000 кв.см. активна аерация и движение на водата, като се поставят и керамични тръбички за укрития .Самецът и самката заедно избират мястото за хвърляне на хайвера, очистват го и женската отделя около 100-400 хайверни зрънца в зависимост от размерите и вида на рибите. Инкубационният период трае около седмица, а след това още една седмица новородените рибки започват активно да се хранят. “Стартовата” храна се състои от дребен планктон и качествена суха храна, а след няколко дни вече е необходимо в дажбите да се добавят и растителни компоненти. Родът на анциструците наброява около 30 вида риби.

В родовете лорикария (Loricaria), Ринелорикария (Rineloricaria), Дасилорикария (Dasyloricaria) и Фарловела (Farlowella) са обединени много стройни риби, много често имащи иглообразна форма на тялото и силно сплесната глава. При поглед отгоре тези обитатели на аквариумите изглеждат като детски лопатки за игра! И те се отглеждат по начините, посочени по-горе. Самците се различават от женските риби по по-ьгловатите глави (гледани отгоре), а пред размножаване по главите им се появяват чинести израстъци и гръдните им плавници се изправят напред. Докато в рода на Дасилорикариите има само 5 вида, в останалите са записани не по-малко отпо 40!
Най-едрите представители на семейството лорикариеви са рибите Птерогоплихт и Панака. Те се отличават от останалите ипо приказния си външен вид- тези водни обитатели имат валчеста форма на тялото и ветрилообразни плавници. За отглеждането им са необходими просторни аквариуми с вместимост повече от 250л, с активна аерация и филтрация, като е добре да се образуват течения сред водата. А родът на Хипостомите е един от най-многобройните-наброява повече от 100 вида оригинални риби.Условията за отглеждане са същите, като при останалите сомове, но за тяхното развъждане са необходими просторни аквариуми с вместимост повече от 200л.
 

Червен лорикариев сом

Между приятелите на сома отдавна се водят дискусии дали става дума само за един добър вид или за начина на развъждане на шоколаденокафявия сом Rineloricaria lanceolata. Сходността между двата вида е смайваща, а обстоятелството, че се кръстосват плодоносно помежду си, увеличава объркването. На хибридизацията на двата ясно сродени вида при аквариумни условия (значи не в природата) не би трябвало да се отдава прекомерно значение, тъй като смесеният произход дори на родово равнище е известен и при други рибни семейства, без от това да се правят веднага систематични заключения. В природата при съвършено други условия такива видове живеят отделно. Поведението на истинските червени лорикариеви сомове е съвсем различно от това на R. Lanceolata, който е много разпространен в Южна Америка.

Дори съвсем малки млади сомчета могат да висят по растителността в аквариума, докато R. Lanceolata почти никога не се отделя от дъното. Броят на яйцата при червения лорикариев сом е значително по-малък (дори големите женски с повече от 50 мътения никога не дават повече от 60-70, често дори много по-малко яйца) докато възрастно женски R. Lanceolata могат да отделят до 200 яйци при узряване. Мъжките червени лорикариеви сомове се оказва значително по-добри грижовници за люпилото и това е накарало някои акваристи да залагат женска R. Lanceolata с мъжкар от червения лорикариев сом и да улучват с един куршум два заека. Мъжките покриват далеч по-големи люпила и мътят отговорно до край. Разултатът са т.нар. “получервени”, които никога не достигат прекрасното чисто червеникавокафяво оцветяване на истинския червен лорикариев сом и с възрастта интензивно потъмняват.

На усърдния бизнес-производител тове е безразлично, тъй като младите хибриди все още са доста хубаво украсени в червенокафяво и добре се продават на пазара. Хибридите могат да се размножават няколкопоколения наред-известно е развъждането на тези риби три поколения.

Аквариумна история

Слухът за възможния начин на развъждане на R. Lanceolata бе подсилен от факта, че досега още никой не е виждал внос на риби от червения лорикариев сом. Всички налични понастоящем аквариумни родове произхождат очевидно от няколко, малко на брой, първоначални риби.
Първите червени лорикариеви сомове са били установени през средата на 80-те години в бившата ГДР, където акваристът Лайпциг Йоахим Цеезе е получил тези риби и ги е развъдил с голям успех. Междувременно редица други акваристи също са се снабдили с тези риби и тогава се е стигнало до това нещастно кръстосване, така че чистите родове са голяма рядкост. Статусът на вида е –без доказани данни за находището-несигурен, затова ще трябва да се задоволим с наименованието Rineloricaria sp. “червен”. Родът е досега най-малко 44 описани видове е голям и се нуждае наложително от таксономична преработка, която не е чудно да ни предложи редица изненади.

Грижи и развъждане

Отглеждането на червения лорикариевия сом е доста лесно. Като изходен материал може да послужи група от около 10 невръстни риби. При добро хранене, за около 6 месеца те могат да достигнат своч окончателен размер от 8-10 см. Спрямо останалите риби видът е настроен абсолютно миролюбиво и след определена фаза на нагаждане пристъпва и през деня към храната. Лакомниците от червените изтласкват с лекота по-малко енергичните други сомове и това трябва да се има предвид при оформяне на съжителството.

Миролюбивите малки сомове и/или “кили”-тата са подходящи спътници, които оставят на сомовете достатъчно храна, а изискванията им за пространство се насочват към други места в аквариума. Червените лорикариеви сомове поглъщат всичко, което падне на дъното и предимно животинска храна. Не са злояди като сомовете от рода Sturisoma, които са вегетарианци. Дори и най-малките риби от не поемат водорасли или нещоподобно-винаги предпочитат артемиа или циклоснаупли.

При температура на водата 24-26 градуса тези риби се чувстват комфортно, а израстналите вече пристъпват в готовност за размножаване. Качествата на водата почти не са решаващи-и при неутрална стойност на рН и при средна твърдост до около 15 градуса dH младите сомчета се излюпват без проблемно.
Ако група от десет риби при ежеседмична смяна наполовина на водата достигне половината от ръста си, половете могат да се различават добре по появата на четинка по главите на мъжките и по явно закръглените кореми на женските. Готовността за хвърляне на хайвер става периодично без забележим признак. Някоя група може месеци наред може да бъде сексуално неактивна, докато мъжките оформят ясно брадите си, заемат дупките си и женските силно набъбнат.

Видовете Rineloricaria мътят в укрития. Мъжките риби пазят и се грижат за полога, докато се появят малките сомчета. Веднага след приключване на мътенето (около 10-12 дни в зависимост от температурата), те напускат гнездото и висят по стените на аквариума.Малките носят по това време торбичка жълтък, която след два дни вече е абсорбирана.

Тези, които развъждат лорикариеви сомове предпочитат да използват като пещери за мътене ПВЦ-тръби или още по-добре тръби от бамбук, които са с двойната дължина на рибите. Диаметърът трябва да се избере така, че мъжкият и женската да се вместят едва един до друг.Когато мъжкият е сам вътре, разгърнатите му гръдни перки трябва да докосват стените на тръбата, Колкото по-тясна е една тръба, толкова по-приемлива е тя за рибите. При прекалено тесни тръби и при млади, още неопитни двойки често се случва голяма част от яйцата да бъдат изтласкани назад от тръбата и там да бъдат приети като особенно ценна храна от неучастващите в чифтосването риби.

Приема се, че посочената група от 10 възрастни риби е добре настанена в аквариум с дъно 100х50 см. За съжаление, случва се мъжките риби взаимно да си пречат и да провалят хвърлянето на хайвера. Вто защо се препоръчва за развъждане да се пусне една двойка или трио (една мъжка и две женски риби). Ако повече женски са готови за хвърляне на хайвер, те го хвърлят последователно е един и същ мъжкар и полозите са съответно по-големи. За да се осигури на мъжкия необходимоте спокойствие, той се прехвърля заедно с тръбата в малък аквариум, където малките могат да се появат безопасно на бял свят.

По време на мътенето мъжката риба не се нуждае от храна, но все пак, излиза когато храната се дава при здрач, за да похапне. Когато се държи отделно мъжкарят не бива да се храни до появата на малките. След това обаче в течение на седмица той трябва да получава най-добрата храна преди да се върне при женските, подготвили се вече за хвърляне на хайвер.

Малките се изсмукват с шлаух от стените и се поставят в малки съдове за развъждане, в които могат по-добре да се захранват.

Отглеждане

За успешното отглеждане при всички млади сомчета решаващи са първите дни. Допуснатите тогава грешки едва ли могат да се поправят по-късно.Захранват се със замразени ротатории (инфузория в застояли води) и артемия-науплии. По напълненото стомахче твърде скоро се познава поемането на храната. Хранят се два пъти дневно-сутрин и вечер. Добре би било да има още едно хранене.

При недостатъчно хранене на младите риби, след около 1-2 седмици стават ясно видими врязвания по гръбначната линия непосредсетено зад главата. Малките са много слаби и очевидно страдат от надостатъчността на храната. Така изглеждащите лорикариеви сомчета в повечето случаи умират. И все пак червените лорикариеви сомове прощават някои грешки и чрез обилно хранене може да се изгладят доста пропуски. При другите видове Rineloricaria обаче може да се отпише цялото люпило. Младите се хранят така, че коремчетата им силно се издуват. При тях такъв начин на хранене е добър. При старите може да се даде един ден почивка. Рибовъдът би трябвало да избягва да предава твърде рано младите риби.Те попадат в аквариум с други, по-големи риби и там първоначално са потърпевши. Недостатъчният им растеж би бил най-малката беда. Най-често малките загиват от глад.

При добро хранене червеният лорикариев сом расте бързо и след 6 седмици вече е 3см. Оттук нататък той расте по-бавно и след 3 месеца достига първите 5 см. Ако акваристът се отнася грижливо с тези риби, те са издръжливи и прощават редица грешки. Едва ли има по-подходяща риба за начинаещия в отглеждането и развъждането им. При това те са много красиви и още дълго ще го радват.
Използвани са части от списание “Тропически рай”, издател –“Димар”