При самеца "D" и "А" са изтеглени и заострени в края си.
Рибите са относително мирни, особено в голям аквариум (някои екземпляри, независимо от вида може да са силно агресивни, тъй като това е индивидуално свойство на рибите), придържат се в средните и долни слоеве на водата. Някои видове ровят грунда и по този начин изравят растенията.
Преди размножаване се образуват двойки, които могат да съществуват продължително време. Препоръчва се закупуването на няколко млади риби (6-10 екземпляра) и след образуване на двойки останалите може да се отделят от аквариума. Аквариума трябва да има различни укрития (камъни, корени). Ако рибите ровят в грунда, то растенията с мощна коренна система трябва да се поставят в саксийки , да се засадят в грунда и затиснат с камъни. Могат да се отглеждат в общ аквариум. Броя на съвместно отглежданите двойки и тяхното отношение към другите риби не може да се предскаже, но във всеки случай колкото рибите са по-млади, толкова по-лесно свикват с другите риби.
Вода: 23-26°С, dH 5-20°, рН 6,5-7,5, някои видове лошо понасят дълго несменяната вода, затова това трябва да се прави 1 път в седмицата.
Храна: жива, заместители.
Размножаването може да става и в общ аквариум. Стимулира се чрез смяна на 1/5-1/4 от обема на водата със свежа, по-мека и и повишаване на температурата с 2-3°С (26-28°С, dH до 12°, рН 6-7). Преди размножаването някои видове ровят в грунда ямички, в които в последствие понякога пренасят личинките. След това двойката пристъпва към почистване от замърсявания на избран едър и плосък камък или корен, върху които хвърлят хайвера. Двойката през това време става агресивна, защитава територията от другите риби, грижи се за хайвера и малките. Инкубационен период 2-8 денонощия, след 2-7 денонощия малките плуват. Стартова храна: жива "прах". Полова зрялост след 10-12 месеца.
Не са редки случаите когато младата двойка изяжда първите хвърляния, но скоро това се прекратява. Ако искате да запазите хайвера, то субстрата с хайвера се пренася в инкубатор, но тогава рибите могат да изгубят способността си да се грижат за потомството.

Aequidens metae Eigenmann, 1922.
Еквиденс мета
Разпространени са в малките реки от басейна на р. Мета (Колумбия), придържат се към бреговете, обрасли с растения.
Дължина до 20 см. D XIV/11-12, А 111/8-10, ll 23-25.
Тялото е сиво-синьо, понякога сиво-зелено. Люспите са с тъмни кантове. От задния край на очите до основата на "С" понякога минава тъмно-кафява надлъжна ивица, по често вместо нея по средата на тялото има едро черно петно с оранжев кант. В горната част на основата на "С" има същото петно.
Над очите и челото минава оранжева ивица.
Рибите не ровят грунда, оставят на мира растенията, миролюбиви са.
 
Aequidens pulcher (Gill, 1858).
Петнисто-син еквиденс
Разпространени са в плитките водоеми със стояща вода и ручеите на Панама, Колумбия, северната част на Венецуела и о. Тринидад.
Дължина до 15 см. D XIV-10, А 111/8, ll 23-24.
Тялото, особенно опашното стебло, са силно слеснати.
Оцветяването варира в зависимост от местопроизхождението. Тялото е от жълтеникаво-кафяво до зелено-синьо, гърба е маслено-кафяв, гърдите и корема са белезникаво-розови или жълтеникави до оранжеви. На люспите може да има червени щрихи, които образуват напречни ивици. По средата на тялото има червено петно. Устните са светло-сини. На хрилното капаче има множество блестящи зелено-сини или кафяво-зелени щрихи и точки. "D" и "А" са червеникави, сини или зеленикави. "С" е червеникав до винено-червен. "D" може да е с червени кантове. На плавниците има редове зелено-сини петънца и ивици.
Самеца е по-едър, през размножителния период напречните ивици почти изчезват.
При самката през размножителния период окраската на черните напречни ивици става наситена. Рибите се ровят в грунда и изравят растенията. В рядко сменяна вода са склонни към заболявания. Двойките се държат различно, едни може да заемат цялата територия на аквариума, други да заемат малка територия и да са миролюбиви.
Развъждане във вода dH до 20°. Самката хвърля до 1000 зърна.
 
Aequidens rivulatus (Gunther, 1859)
Произход:Еквадор и Перу, притоците на Амазонка.
Етимология: rivulatus= от rivers (реки)?
Синоними: Chromis rivulatus, Acara rivulata
В профил рибата има овална форма. Гледана в анфас, главата е широка, като рибата постепенно се стеснява в задната си част. Характерна особеност на мъжките е добре изразената издатина на челото им. Могат да достигнат 20 см. дължина.
Рибите са основно зелени с тъмни точки, подредени в редове. В предната част на главата започват няколко ярки зелени дъги, които са извити нагоре и завършват в горната част на главата. Най-ярките части от рибата са аналният и опашният плавници. Краищата им са оцветени в яркооранжево. Има и по-малко разпространена разновидност, при която краищата на плавниците са бели. Aequidens Rivulatus е много агресивен вид, което се дължи на това, че тези риби са силно териториални. Неслучайно на английски името на вида означава зелен терор (green terror).
Rivulatus се размножават по типичния за Aequidens начин.Обикновено хвърлят хайвер върху плосък камък. Много други цихлиди правят гнездата си в пещери, но не и Aequdens Rivulatus. Параметрите на водата не са критични - могат да се размножават както в твърда, така и в мека вода, при ниско или при високо pH. Проявяват изключителни грижи за потомството си, което може да наброява до 400 рибки. Женската има доминираща роля при отглеждане на малките. Те могат да бъдат захранени с новоизлюпена артемия или стрита на дребно суха храна.