От цялото разнообразие на семейство “Бети” няма по – популярна от Betta splendens. Популярността на този вид се дължи на дългогодишнатаселекционна дейност, започната в Тайланд, а от 1892г. продължава и на Запад. Усилията на ентусиастите през всичките тези години са били възнаградени със създаването на разновидности във всички цветове на дъгата, включително и натурално оранжево (едно от последните постижения в тази област).

Betta splendens е известна под името “сиамска биеща се риба”, тъй като естествената й среда е в Кралство Сиам (днешен Тайланд), а както и поради характерната за мъжките екземпляри смъртоносна агресивност, която те проявяват помебду си. Тази агресия прави невъзможно съжителство на повече от един зрял мъжки екземпляр в аквариум, независимо колко и богато озеленен е той. Отглеждането на една или повече женски заедно с един мъжки е напълно допустимо, тъй като женските екземпляри рядко проявяват агресивност.

Бетите проявяват отлична дихателна способност, дължаща се на лабиринт от тръбопроводи, наречен “лабиринтов орган”. Чрез него “биещите се риби” могат да поемат въздух директно от водната повърхност. Благодарение на този орган бетите могат да се отглеждат в малки аквариуми или дори в буркани. По този начин всеки любител би могъл продължително време да отглежда повече от един възрастен мъжки екземпляр. В такъв случай обаче трябва да се има предвид, че в малкото ограничено пространство на буркана водата трябва да се сменя редовно и да се поддържа оптимална температура от 25 – 27,5ºС. Водата трябва да бъде неутрална или слабокисела, както и мека.

В плитководните басейни и оризови полета на родната Азия естествената храна на тези риби обикновено е от комарови ларви, които те ловуват и поглъщат с нестихващ апетит. За съжаление живеещите на Запад любители не могат да си осигурят тази храна и трябва да намерят подходящ заместител. Един от тях са белите и тубифексови червеи, но при хранене с тях съществува опастност от затлъстяване. Поради това те не бива да се дават често, а само в отделни случаи, при това в умерени дози, за да се избегне евентуалното запушване на червата на рибите.
Предпочитано лакомство за тях са и ракообразните от типа на артемията и дафнията. Бетите стават малко придирчиви когато им се предлагат сухи, замразени храни. Те могат и да ги приемат, но трябва да им се дават по – продължително време. Когато се хранят с богато на протеини меню, те скоро достигат полова зрялост и започват размножителния си период.

Той протича почти по същия начин, както и при останалите ни познати риби. За осигуряването на нормални условия е задължително спазването на следните изисквания. Изберете аквариум с вместимост около 25 – 40л и го напълнете до 16 – 20см. Избягвайте използването на пясък или камъчета, тъй като между тях могат да се заклещят паднали яйца, новородени рибки или остатъци от храна. Препоръчваме ви да поставите богата растителност – както плуваща, така и закрепена във всички краища на аквариума. Така ще гарантирате необходимата закрила за женските от прекалено настойчивите им ухажори. Освен това богатата растителност ще осигури и строителен материал за гнездата им. Температурата на водата е от решаващо, дори критично значение – за да се осъществи оплождането, тя трябва да бъде около 28 - 30ºС.

Мъжкият и женският екземпляр се поставят в аквариума едновременно. Веднъж съзрял женската, мъжкият започва да разтваря перките и да строи гнездо от мехурчета. Както обикновено той поема въздух от повърхността и по този начин допълва съхранявания в лабиринтовия си орган друг въздух. Но вместо да задържи поетия въздух, всеки път той го издухва във формата на едно единствено мехурче, не по – голямо от главата на една кибритена клечка. След неколкочасов труд, посветен на строежа, гнездото е завършено. Обикновено големината му варира от 1 до 15см. След като е удовлетворен от гнездото си, мъжкарят започва отново да разтваря перките си пред женската, още по – силно от преди. Обикновено периодът на ухажване бива последван от продължително преследване (известно като “тласкане” или “принуждаване”) на женската из аквариума, като в същото време тя често търси закрила зад или под растенията. Преследването продължава докато мъжкият успее да накара женската да застане под гнездото от мехурчета. След като я примами, мъжкият се успокоява и двойката започва да плува успоредно, като мъжкият застава над женската и я “прегръща” извивайки тялото си. Тогава женската се извърта и мъжкият внимателно изцежда от нея около половин дузина яйца, които опложда докато те се спускат бавно надолу. Изоставена от половинката си женска в това време потрепва безпомощно в гнездото, временно парализирана от възбудата на акта, докато той следва плуващите надолу яйца. Той внимателно ги събира и издухва с уста в гнездото при женската, която вече е започнала да се възстановява от състоянието си на парализа. Често женската се присъединява към мъжкия при някое от връщанията му към дъното на аквариума в търсене на паднали там яйца, които той е пропуснал преди това. Целият акт на прегръдката и полагането на яйцата в гнездото се повтаря около 50 пъти. След около два часа свадливият партньор прогонва изтощената женска, след като тя е изхвърлила около 300 – 400 яйца.

Когато установите, че женската е прогонена и яйцата са положени в гнездото би трябвало да я преместите в друго отделение, където тя ще може да се възстанови. Инкубационният период тряе 48 часа при температура от 28ºС. През целия период задължително трябва да бъдеосигурена слаба светлина, за да може мъжкият по – лесно да открива падналите яйца или рибки и да ги върне наподходящо място в гнездото. След изтичането на 48 – те часа малките рибки, които вече са абсорбирали жълтъчните си торбички, престават да висят надолу с опашките си и заемат хоризонтално положение, необходимо за свободно плуване. При нормални обстоятелства на този етап мъжкият се отстранява от аквариума и рибките са готови за захранване.

Между развъждащите B. Splensens съществуват спорове относно вида на най – добрата за първото захранване храна. Едни смятат, че най – подходяща е прахообразната жива храна, ротатория, артемия, салина, други препоръчват преди да се премине към нея, през първите 4 дни да се дава инфузория, смесена с малки количества артемия салина. Постепенно всеки ден се намалява количеството инфузория за сметка на артемията, докато на седмия ден от излюпването инфузорията се изключва от менюто. Микрочервеите се включват постепенно към храненето с артемията.

Малките бети се хранят по два пъти на ден в продължение на няколо седмици, докато достигнат големина около 0,5см и могат вече да се хранят с по – едра храна, без да се задавят. Впоследствия към менюто се добавят червеи от типа grindal и ситно накълцани бели или тубифекс червеи, както и суха храна.

Бетите растат относително бавно всравнение с другите тропически видове (приблизително 2,5 години). Поради това са необходими около 5 месеца пред ида се установи полът на отделните екземпляри. Постепенно мъжките започват да се различават от жевнските по оцветяването на перките. Тогава отделните екземпляри трябва да се поставят в различни аквариуми, което ще спомогне за оптималното им развитие.