През есента, когато температурите започнат да се понижават към нулата, основата на храста се загърля или затрупва с почва или отпадъчна органична материя на височина 20-30 см. Така се предпазват от измръзване вегетативните пъпки, разположени в основата на леторастите, от които на следващата година се развиват новите леторасти. Розите се откриват през пролетта, след като мине опасността от силно понижаване на температурата. Откриват се в облачно време, за да се избегнат резките промени на температурата в основата на растението. При отглеждането на розите съществен момент е резитбата.

Почвата трябва да бъде дълбоко обработена, средна по механичен състая и плодородна. Тежките и много леките отцедливи почви не са благоприятни. Най-подходящи са глинесто-песъчливите почви, наторени с прегорял оборски тор. По време на вегетация розите се нуждаят от редовно, обилно поливане, но без застояване на вода. През август поливането се намалява, за да узреят достатъчно леторастите и да не измръзнат.

Култиварите се размножават чрез присаждане и чрез зелени стъблени резници. Чайно-хибридните рози сз най-често използваните у нас за украса на откритата селищна среда. Отглеждат се както в зелените площи, така и в домашните градини. Някои култивари от този клас се отглеждат целогодишно в оранжерии за производство на рязан цвят.