Лофофората  е един от най-необикновените представители на семейство Кактуси. Тя е кактус без бодли! Снопчета груби бели влакънца увенчават големите, нарядко разположени ареоли и кондензират необходимата влага. На тях цветето дължи и името си –

Лофофорите са дребни кактуси с кълбовидна форма, леко приплеснати отгоре. На височина достигат 3-4см, а диаметърът им не надминава 5 см. Ареолите израстват последователно, което създава впечатление, че са разположени спираловидно. Власинките по върховете на ареолите може да достигнат до 3 см. дължина. Най-гъсти са във връхната част на растението, но с времето оредяват и окапват. Цветовете се появяват от младите ариоли по върха на кактуса. Те са дребни-до 2-2.5 см в диаметър, обагрени в бяло дожълто и розово-лилаво сразлична степен на яркост. Плодовете са бледорозови, продълговати,появяват се почти година след прецъфтяването. Коренът е масивен,реповиден,поради което растенията трябва да се отглеждат в дълбоки съдове с глинесто-песъчлива почва, смесена с едър пясък и листовка.

През лятото лофофорите се настаняват на слънчево място. Полива се внимателно, защото намокрените власинки може да окапят. Почвата не бива да пресъхва напълно, но не бива и да е мокра. През есента поливането постепенно се намалява и растенията  се подготвят за абсолютно сухо презимуване при температура 6-10 градуса. През пролетта не бива да се бърза с поливането. С повишаване на температурата  и въздушната влажност дори сбръчканите през зимата стъбла набират тургор, а връхчетата им позеленяват. През този период се внимава  слънцето да не предизвика изгаряния  по епидермиса. Чак когато нарастването стане видимо, поливането започва.