Растенията са многогодишни тревисти с подземен орган луковица, която е яйцевидна или кълбовидна с корени на долната страна на дънцето. От луковицата излизат 4-6 приосновни листа, които са сочни, зелени, широколинейни, дълги до 20 см.

Цветоносното стъбло е безлистно и завършва с грозд от цветове с къси дръжки. Всеки цвят е съставен от 6 листчета, срастнали в долната си част в тръбица, нагоре свободни, изправени или в различна степен извити навън. При изходната форма съцветието има 6 до 10 цвята, обагрени в синьо. Растенията цъфтят през март-април.

Създадени са голям брой културни форми и днес се отглеждат само те. Изменени са следните признаци: височина на растението по време на цъфтеж- от 15 до 30 см, големина на съцветието, брой цветове в съцветието, размери на цветовете, багра-бяла, розова, виолетова, синя, червена, жълта, оранжева в различни нюанси, степен на кичестост на цветовете, време на цъфтеж- от март до май- за различните културни форми. При много от културните форми цветчетата са разположени много нагъсто в съцветието и то е много компактно, често с цилиндрична форма в очертание.

Растенията са с летен период на покой, свързан с неблагоприятните летни засушавания и подснежно развитие. Те са зимоустойчиви. Засаждат се на места с пряко слънчево огряване, на лека, отцедлива, плодородна почва, дълбоко обработена /на 30-40 см. дълбочина/. Не понасят задържане на вода в почвата-луковиците загниват. Добре се отразява наторяването с прегорял оборски тор. Засаждането на луковиците трябва да става през септември, на дълбочина  от 8 до 15 см. в зависимост от размера им.

Размножават се чрез отделяне на новите луковички. Те се образуват около цъфтящата луковица. Отглежданите културни форми са подходящи за пролетното зацветяване на зелените площи, за отрязан цвят и за форсирана саксийна култура.