|
Под това наименование са обединени култивари, които у нас са известни под името мушкато, сакъзче, герания. В южен Тирол ги наричат “пламтяща любов”. Към този род се числят около 280 вида, повечето от които растат в Южна Африка и Намибия. Останалите видове се срещат в тропическа Африка, Азия и Австралия, както и на някои острови в Индийския океан.
Култивираните в Европа основно като балконски цветя пеларгониуми са хибриди от различни диви видове.Първите южноафрикански пеларгониуми са били донесени в Европа още в началото на 17 век и почти 200 години са били една от най-важните растителни групи в дворцовите оранжерии. Там са се отглеждали стотици видове и сортове.Днес пеларгониумите се числят към декоративните растения с голямо стопанско значение. В Хилшайд във Вестервалд фирма Пеларгониен-Фишер, която притежава един от най-големите в света разсадници за млади растения е направила музей на мушкатото, в който могат да се видят над 170 диви вида. От многобройните ароматни сортове мушкато в днешно време се добиват чрез дестилация на водна пара етерични масла. Различните сортове имат различен химичен състав и по този начин въздействат различно на тялото, душата и духа на човека.Най-известният сорт за добив на етерични масла е мушкатото-роза/P.graveolens/, чийто аромат наподобява този на розата. Мушкатото се използва и в медицината за производство на лекарства, укрепващи имунната система. Градинското мушкато /Pelargonium zonale hortorum/ има силно развита коренова система и плътни, разклонени стъбла, които вдървесиняват в основата, а нагоре са сочни.Към тази група принадлежат повечето праворастящи сортове. Листата са почти кръгли, последователни, овласени, с дръжки. Цветовете са събрани в едри съцветия с полусферична форма. Съцветията са разположени на дръжки във възлите на стъблото. На открито растенията цъфтят непрекъснато от май до късна есен в бяло, розово, оранжево, червено, виолетово и в различни нюанси. Освен това има и култивари с кичести цветове.Част от тях имат червеникава или бледожълто-розова концентрична ивица в средната част на листа. В районите с умерен климат някои от култиварите са незимоустойчиви, а други са полузимоустойчиви- издържат няколко градуса под нулата. Когато се използват за зацветяване на зелени площи, те се отглеждат като многогодишни, но се прибират през есента. Прибраните растения се използват като майчини за получаване на нови. Растенията се развиват много добре на пряко слънчево огряване, понасят сух въздух. Изискват умерена влага в почвата. Препоръчва се следната почвена смеска: чимовка или компост, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 1:1:1:1. Размножават се най-често чрез стъблени резници. Когато са предназначени за зацветяване на зелени площи, новите растения се изнасят през май и се засаждат на разстояние 25-30 см. в геометрични фигури, подвижни и неподвижни цветници. Подходящи са и за масиви. Много често се отглеждат и в домашни градини, подходящи са и за фасадно зацветяване. Мушкатото намира широко приложение и като многогодишна саксийна цъфтяща култура. През зимата растенията прекарват период на покой при температура 10-12 до 4-5 градуса. През това време те се оставят в съдовете, в които са били,или се изваждат и се прибират в общ съд с пясък между корените. Поливат се рядко и оскъдно.През пролетта се засаждат в нова почвена смеска. Стъблата се изрязват ниско, като на всяко се оставят по няколко възела, от които ше се развият новите разклонения. От видоветв, отглеждани като саксийни цъфтяши култури, най-разпространени са P. Domesticum и P. Peltatum. Домашното мушкато /Pelargonium domesticum/ обединява група култивари, известни у нас още с имената английски пеларгониум и пеларгониум грандифлорум. Те са вечнозелени полухрастчета. Кореновата система е полубрадеста, образуват дълго,неразклонено, вдървесиняло, добре облистено стъбло. Листата са последователни, с дръжки, длановидни с неясно очертани дялове, остро назъбени по периферията. Цветовете са едри, с диаметър 4-5 см., събрани по няколко в съцветие сенник, обагрени в бяло, различни нюанси на розово, оранжево, червено, с по-тъмни петна в основата на венчелистчетата. Растенията цъфтят през май- юни.
Култиварите са незимоустойчиви.Отглеждат се като многогодишни саксийни цъфтящи култури. Оптималната температура по време на вегетация е 18-20 градуса, а през зимата 10-12 градуса. Развиват се добрена полусенчести места. Понасят добре огряване от слънцето в по-ранните сутрешни и по-късните следобедни часове. В обедните часове на горещите летни дни прякото слънчево огряване е вредно. Но по-слабата светлина се отразява неблагоприятно на цъфтежа. Растенията не понасят застоял въздух. Развиват се добре в по-лека, богата на хранителни вещества почва. Препоръчва се следната почвена смеска: чимовка, листовка, торф и пясък в съотношение 1:1:1:2. Поливането трябва да е редовно и умерено, без задържане на излишна влага в почвения субстрат. Размножават се чрез стъблени резници. Като възрастни растения зимуват добре в прохладни, светли помещения при температура 10-12 градуса и ограничено поливане. Сакъзчето /Pelargonium peltatum /Pelargonium hederaefolium/ образува дълги, тънки, добре облистени стъбла, които при отглеждане в съдове увисват. Листата са прости,с 5 или 3 целокрайни дяла, гладки, лъскави, плътни. Цветовете са събрани в полусферични съцветия сенник, които се образуват на дръжки във възлите на стъблото. Отглеждат се културни форми с различни багри на цветовете- бяла, розова, червена и лилава в различни нюанси. Има култивари с кичести цветове. Когато се отглеждат на открито, растенията цъфтят непрекъснато от май до есента. Видът и култиварите са незимоустойчиви и се отглеждат като многогодишна саксийна цъфтяща култура. Понасят пряко слънчево огряване, но по-добре се развиват на полусянка или при интензивно огряване сутрин и следобед. Изискват лека,богата с хранителни вещества почва- смеска от чамовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 1:1:1:1. Растенията се нуждаят от редовно и умерено поливане. Като възрастни растения презимуват добре в светли, прохладни помещения при температура 8-10 градуса и оскъдно поливане. През пролетта, преди да започне вегетацията, стъблата може да се скъсят, като се остави 1/3 от дължината им. Така се образуват повече нови разклонения. Размножават се чрез полузрели стъблени резници. Като саксийно растение видът е много подходящ за фасадно зацветяване.
Мушкатото намира широко приложение и като многогодишна саксийна цъфтяща култура. През зимата растенията прекарват период на покой при температура 10-12 до 4-5 градуса. През това време те се оставят в съдовете, в които са били,или се изваждат и се прибират в общ съд с пясък между корените. Поливат се рядко и оскъдно.През пролетта се засаждат в нова почвена смеска. Стъблата се изрязват ниско, като на всяко се оставят по няколко възела, от които ше се развият новите разклонения. От видоветв, отглеждани като саксийни цъфтяши култури, най-разпространени са P. Domesticum и P. Peltatum. |