Сред питомните видове се срещат екземпляри както с напръскани, така и с обточени в бяло петури. Има въздушни корени, които свързват стъблото с пръстта и го подпират като кокили. Достига максимална височина 25 см.

Като цяло салагинелата е непридирчива и вирее лесно. Най-добрата  температурна амплитуда за нея е между 13 и 18 градуса през лятото.Дори и да й осигурите висока въздушна влага, жегите ще пресушат листата изключително бързо. Не я излагайте на течения, защото не й понасят особено. След обветряне клонките потъмняват и увяхват.

Разположете растението на добре осветено място, без да го излагате на преки слънчеви лъчи. Ако отглеждате екземпляра в стъклен съд, непременно почиствайте повърхността му често и внимателно, за да не ограничите преминаването на светлината.

Поливайте селагинелата ежедневно с неваровита  вода  през растежния сезон, поддържайте пръстта влажна, без да подгизва. През зимата поливайте по-малко. Необходимо е високо ниво на въздушна влага, лесно постижимо, ако я култивирате под стъкло. При обикновените условия за стайна зеленина, гледайте да й осигурите достатъчно влага като поставите саксията в по-широк съд с вода, която бавно ще се изпарява. Оросяването съсипва листата.

Торете растението отвреме-навреме през растежния сезон с двойно разредена доза течен подхранващ препарат.

Пресаждайте през година в добре дренирана пръст, съставена от торф и ситен пясък в равни части. Повърхностният слой на почвата на “градинките в бутилка” и терариумите се опреснява ежегодно.