Сред мрака на нощи безкрайни

милйони люде се тълпят

и удрят морната си гръд

в гранита на вековни тайни,

покрити с тягостна мъгла

и кръв от борчески чела.

Когато мъртвата пустиня

на свойта черна слепота

Човекът с пот и кръв премина

под ударите на Смъртта,

От нишките на свойте мъки тежки

изтъках твърдата си броня аз.

А моят меч е сноп души човешки,

калени в пламъка на сетни грешки

и в мъдростта на свойта първа власт.

Москва, Москва!

Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш!

Ти пак си огнено сърце

и с ясна пурпурна усмивка бдиш

над братски стиснати ръце.

Спокоен той спря сред арената ширна,

спокоен изправи глава –

гърми там тълпата и глъчка неспирна

отронва неясни слова.

Сред тайните на тъмни векове,

с търпение велико прикован,

забил в лазура поглед замечтан,

стои Везувий и в гърди кове

заканата на гневен великан.

Връхлетя като вихър безчислений враг

над Парижката бурна комуна

и борците последни студеният мрак

с окървавени устни целуна.

В утрото на светла eра, с факела на нова вера,

идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,

а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,

спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.