Отивам си. Но моля те, не страдай!

Не се измъчвай и не се кори!

Не си виновна ти да стигна ада

и огънят му жив да ме гори.

Мъчен бе животът ти със мене.

Той като на другите не бе.

Бе самоотричане, мъчение,

грапав път под палещо небе.

Достатъчно ме водиш по земята

във всяка крачка, вечно, нощ и ден,

достатъчно и в стъпката, която

без теб не сторил бих с нозе сакати,

Или пък в миналите нощи.

Да, аз ги помня до една.

А може би, и те - мен още,

щом пак се връщат...Но - в съня.

От спомени не ме ревнувай!

Не ме ревнувай от жени,

които, и да съществуват,

са вече в миналите дни.

Какъв висок, какъв красив! Посегнал

да стигне слънце и небе-кубе!

Не покрив - връх! Отвън ли го погледнеш,

да ахнеш. Не човеци земни - в него

Разбягаха се всичките илюзии.

Изметоха се всичките фантазии.

Потънаха във миши дупки "музите"

и тъй им поувяхнаха съблазните.

Зарад една жена намразих

навеки всичките жени.

Не бой се, ти не си онази.

Тя вече в свойте старини

Как става тъй, че почваме с любов,

за да преминем после към омраза

и нишките най-нежни в тел желязна

да навъртим в задушващо кълбо?

До покрив вдигаме къщя.

На покрив - риза бяла, мокра.

От пот...А бедната душа

се носи по света без покрив.

Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Ела! Като магия! Като тайна!

Ела, като безсмъртие ела!

Била ли си вярна към мен? Мисля - да.

Не - мисля. Почти съм уверен.

Аз бях ли ти верен? Май не, за беда.

Тежат ми две-три изневери.